Закон за опазване на околната среда; (обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.54 от 16 Юни 2020г.)
Този закон урежда обществените отношения, свързани със:
- опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;
- съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
- опазването и ползването на компонентите на околната среда;
- контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
- осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
- предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
- създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;
- стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
- събирането и достъпа до информацията за околната среда;
- икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
- правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.
Целите на закона се постигат чрез:
- регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;
- контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;
- установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
- управление на компонентите и факторите на околната среда;
- извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
- издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;
- обявяване и управление на територии със специален режим на защита;
- развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;
- въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;
- регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.
Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
- устойчиво развитие;
- предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
- предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
- участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
- информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
- замърсителят плаща за причинените вреди;
- съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
- възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;
- предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;
- интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;
- достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.
Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.
Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.
Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите. Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.
Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.
Компетентни органи по смисъла на закона са:
- министърът на околната среда и водите;
- изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;
- директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);
- директорите на басейновите дирекции;
- директорите на дирекциите на националните паркове;
- кметовете на общините, а в градовете с районно деление – и кметовете на районите;
- областните управители.
Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
- на територията на една община – директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление – кметът на района;
- на територията на една област – областният управител или директорът на РИОСВ;
- на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ – директорът на съответната инспекция;
- на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ – министърът на околната среда и водите.
Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:
- състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;
- факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
- състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
- обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
- анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;
- емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.
Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс. Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:
- предотвратяване на нейното увреждане;
- трайно запазване на многофункционалната ѝ способност;
- осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;
- съхраняване на качествата ѝ като среда за нормално развитие на почвените организми, растенията и животните;
- осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;
- отстраняване и/или намаляване на вредните изменения на качеството ѝ, предизвикани от процеси, увреждащи почвите, според изискванията на типовете земеползване.
Юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти. Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието, храните и горите. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието ѝ, предхождащо увреждането. Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях. Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.