Домашното компостиране е една от предпочитаните мерки, включени в
общинските програми за управление на дейностите по отпадъците по отношение на биоразградимите битови отпадъци. Компостирането при домашни условия често се счита за най–полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци, тъй като намалява емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира внимателен контрол на използваните материали и увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда. В слабо населените райони, разделното събиране на отпадъците може да се окаже прекалено скъпо и домашното компостиране може да представлява по–добро решение.

1.1.1.     Какво е компостиране?

Домашното компостиране предлага възможност на домакинствата да
оползотворяват голяма част от битовите си отпадъци (остатъци от храна и градински «зелени» отпадъци). Почти две трети от отпадъците, генерирани в домовете, се състоят от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайки от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, слама, стърготини, сено, тревни изрезки, дървени вейки и др.), които се разграждат по естествен път.

Органичната част, подходяща за компостиране се състои от сурови хранителни и
растителни отпадъци смесени при определено съотношение. Хартията и картонът също могат да се компостират. В процеса на компостиране те стават източници на органичен въглерод. Компостирането е процес на разграждане на органичните отпадъци в присъствие на кислород, при който се получава еднороден кафеникаво черен ронлив материал подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на органичната материя в почвите. Процесът се извършва благодарение на различни видове микроорганизми, действащи в аеробна среда: бактерии, гъбички, актиномицети, водорасли, протозои, които присъстват естествено в органичната част на битовите отпадъци или могат да се добавят изкуствено за да се ускори процеса. Най–важните факторите, които оказват влияние върху процеса са: наличието на кислород, влага, съотношението между въглерод и азот, размера на частиците, киселинността на средата и температурата.

Таблица 172 Оптимални условия за компостиране

1.1.2.     Какво може да компостираме?

Отпадъците, които подлежат на компостиране се разделят на хранителни отпадъци, “зелени” отпадъци, съдържащи азот (N) и “кафяви” отпадъци, съдържащи въглерод (C). Зелените са тези, които са свежи и влажни, а кафявите са сухи и съдържат
повече въглерод (C).

Таблица 173 Отпадъците, които подлежат на компостиране

За да се получи качествен компост е необходимо “зелените” и ”кафявите” отпадъци да се смесят и да бъдат в съотношение C:N = 30:1 или на 4 части С – въглерод добавяме 1 част N – азот.

Тъй като “зелените” отпадъци се разграждат бързо, а “кафявите” бавно,
процесът на компостиране се забавя когато няма достатъчно “зелени” отпадъци. Когато количеството им се увеличи много в сравнение с “кафявите” отпадъци се увеличава количеството на образувания амоняк – газ с неприятна миризма. Голяма част от кухненските и градинските отпадъци могат да се компостират, но има и такива, които не трябва да компостираме.

Таблица 174 Видове отпадъци

Хартията и картона първо се накъсват на малки парченца, навлажняват се и тогава се смесват с останалите материали. За да се ускори процесът на компостиране използваните кухненски и градински отпадъци е добре да се смачкат, смелят, настържат или нацепят, тъй като размерът на частиците е един от основните фактори (материал, влага, въздух и размер на частиците), които влияят върху процеса.

1.1.3.     Как протича процеса на компостиране?

Процесът на компостиране преминава през две фази: фаза на разграждане на
органичната материя и фаза на зреене.

• Първа фаза

Тя започва веднага след като кухненските и градинските отпадъци се натрупат на
купчинка или се поставят в компостер. Осъществява се от аеробните микроорганизми,
които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия,
която повишава температурата на компостната купчинка. Температурата нараства
много бързо през първите 12-48 часа и може да се повиши до 55-60o С. Възможно е
температурата да се повиши още и да доведе до понижаване на активността на
микроорганизмите. Затова е необходимо да се преобръща компостната купчина за да се
осигури охлаждането на материала, а също така и за да се снабди с кислород. Тази фаза
може да трае няколко седмици. Накрая на първата фаза вече се получава пресен
компост.

• Втора фаза

При тази фаза темпетарурата стига до 40-45o С и започва да спада прогресивно
като достига до температура малко над стайната. Тази фаза може да трае няколко
месеца. В края на фазата на зреене се получава стабилизиран, т.е. узрял компост.

1.1.4.     Компостиране във формата на купчина и в съдове

Компостирането може да протече като направите компостна купчина. Тя се
приготвя лесно и не е необходимо специално оборудване. Може да изберете постоянно
място в градината, където да компостирате в купчина. Мястото трябва да е сухо и
равно. Купчината не бива да бъде изложена на пряка слънчева светлина и не трябва да е
на ветровито място. Когато изберете мястото, отделете горния слой почва. Разкопайте и
навлажнете мястото. Купчина компост се прави на слоеве, защото така е по–лесно да се
получи добра смес от материали и равномерно разпределение на влагата във всеки
слой. Затова никога не смесвайте всички отпадъци наведнъж, а постепенно на
слоеве, стъпка по стъпка.

• Стъпка 1

Съберете достатъчно материал за създаването на един кубичен метър–купчина.
Материалът трябва да е в правилната пропорция в съотношение 30:1 въглерод–къмазот. Надробете всички груби материали за да имате повече място. Започнете
купчината с 10-15 см. слой от слама, хартия, листа или дървени стърготини. Това е
слой от материали с високо съдържание на въглерод.

• Стъпка 2

Добавете 10-15-см. слой от оборски тор, прясно окосена трева, обелки от
зеленчуци и плодове, утайки от кафе пакетчета от чай, свежо сено. Това е слой от материали с високо азотно съдържание. Добавете 5-6 см. слой от кухненски отпадъци. След тях се добавя задължително допълнителен тънък слой почва или дървени стърготини, листа, или стар компост за да се предотврати появата на лоши миризми. Разгледайте за шупливост на сместа. Ако са използвани плътни материали като тор или мокри листа, трябва да се добавят дървени стърготини, слама или друг сух обемист материал за подобряване на шупливостта.

• Стъпка 3

Разбъркайте слоевете богати на азот и въглерод. Разбъркването на купчината ще
достави необходимия кислород, ще осигури по–бързо компостиране и по–качествен
компост. Ако се спазват необходимите условия компостирането може да протече до 3-4
месеца, ако процесът не се наблюдава необходимото време ще е 1 година.

• Стъпка 4

Добавете вода. За да се получи качествен компост е необходимо, купчината да се
подържа влажна. Компостната купчина трябва да е направена така, че да отвежда валежите (отвеждането на дъждовната вода може да стане, когато купчината е със заоблен връх) и да задържа топлината. През горещите летни дни и през дните когато вали, покривайте купчината с непропусклив материал. Направете тест за измерване на съдържанието на влага в компоста, като вземете част от него в ръка и стиснете с длани. За да е добра влажността при стискане трябва да паднат няколко капки вода. Ако е необходимо добавете вода, но не забравяйте че прекалено много вода също не добре за компоста защото водата измива полезните вещества.

• Стъпка 5

Продължете редуването на слоевете докато завършите купчината или запълните
съда в който компостирате. Препорачителните размери на купчината трябва да са 1.2 м
ширина, 1.2 м височина и 1.2 м дължина.
В домакинствата най–често се използват компостери, тъй като е по–удобно, по-бързо и по–хигиенично. По–лесно е регулирането на температурата, влагата и притока на кислород и елиминира лошата миризма. Не е необходимо да се дават допълнително
средства за компостери. Всеки може да сам да си направи компостер от налични материали в дома.

Подходящи съдове са:

•  Обикновен дървен сандък

• В кошер за пчели

• Стар варел

• Съоръжения от телена мрежа

Компостер може да бъде направен и от рециклирана пластмаса или от повредени
дървени палети. Те се поставят направо на земята и на сенчесто място. На дъното на компостера се поставят дървени клони, за да се осигури достъп на въздух. След това се нареждат последователно “зелени “ и “кафяви” материали и хранителни отпадъци. След като се зареди компостера, материала трябва да се разбърква и да се овлажнява периодично.

Материалът, който се поставя, трябва да е на малки парченца, за да протече по–бързо
процеса. Не трябва да се натрупва големи количества от един и същ материал. Компостът не трябва да е нито много влажен нито много сух. Ако е прекалено сух, трябва да се добяват още “зелени” материали” или вода, а ако е прекалено мокър, да се добавят “кафяви” материали и да се разбърка. Листата могат да се добяват към останалия материал за компостиране, но когато са много, могат отделно да се компостират. Компостирането може да стане и в обикновено съоръжение от мрежа. Добре е листата да се намокрят добре, когато се поставят в съда. Полученият компост може да се използва за подобряване на физическата структура на почвата и повишаване на нейното плодородие. Компостът от листа се използва и като мулч. Мулчът е органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага около стъблата на растенията като покривен слой. Използва се за подтискане развитието на плевели и задържане на влагата, при заораване, може да се разпръсне над ливадата или над семената, може да се добави в саксите за цветя.

1.1.5.     Кои фактори влияят на процеса на компостиране?

• Кислород

За протичането на процеса компостиране е необходимо наличието на кислород. Така се стимулира процеса на разграждане на материалите от микроорганизмите. Колкото по-голямо е количеството на кислорода, толкова по–бързо ще се извърши компостирането. Това се постига като в компостната купчинка се внасят обемни материали например клони, които създават възможност за проветряване. Освен за осигуряване на повече кислород се препоръчва периодично разбъркване на компоста. Ако през първите две седмици разбърквате по–често компоста, то той ще стане по–бързо. Процесът на компостиране може да протече и без кислород, но протича много бавно – анаеробно компостиране, при което се отделя неприятна миризма.

• Организми

Процесът на компостиране се извършва благодарение на различни видове
микроорганизми, които разграждат органичните материали в аеробна среда. Най-активни при компостирането са бактериите, актиномицетите и гъбите като найважните организми са бактериите. Актиномицетите са особено важни за формирането на хумуса. Те превръщат мъртвата материя в торфеноподобен материал. Други организми, които влияят на процеса на компостиране са: гъбите, охлювите, бръмбари, мравки и червеи.

• Влага

Влагата трябва да бъде между 40-70% При по-голяма влажност процесът на
компостиране протича по-бързо. Ако влажността е много висока се създава възможност
за анаеробни /безкислородни/ условия. Ниската влажност също трябва да се избягва Сламата и влакнестите материали осигуряват оптимално количество влага, необходима
за доброто компостиране.

• Температура

Температурата е важен фактор в процеса на компостиране. Микроорганизмите,
когато разграждат органичната материя произвеждат топлина. Компостирането при
температура 50-60o С е най-подходяща. Високите градуси унищожават патогенните
микроорганизми и плевелните семена. Намаляването на температурата в купчината
преди материалът да се е стабилизирал означава, че намалява кислородът и трябва да се
разбърка за да се добави въздух.

• УСКОРИТЕЛИ НА ПРОЦЕСА КОМПОСТИРАНЕ

Като естествен ускорител на компостирането може да се добавя готов компост.
Ако има неразградени парчета в готовия компост, може да бъдат върнати обратно в компостера. Процесът на компостиране може да се ускори ако се добави пряско
окосена трева. За ускоряване на процеса компостиране могат да се ползват и активатори, които могат да се намерят и на българския пазар.

Източник: „Ръководство за домашно компостиране“, МОСВ, София, 2010 г.