1.1.Оптимално торене на културите с минерални и органични торове

Осигуряването на необходимите хранителни вещества за земеделските култури и пасищата изисква добре да се познават нуждите на растенията. Торовите норми не бива да надвишават тези изисквания и трябва да се внасят в най-подходящия период от растежа и развитието на културите – в така наречените “критични“ периоди. Прилагането на свръх дози на торене ненужно оскъпява земеделското производство, не дава желания ефект по отношение на добиви и качество, като в същото време замърсява почвата и водата с нитрати.

За България е характерно недостатъчното използване на оборския тор и други органични торове, поради недооценяване на техните преимущества. Това налага нов поглед по отношение ползите от използването на органичните торове и внасянето им върху подходящите площи в подходящите количества и в точното време. По този начин се повишава ефектът от торенето чрез намаляване на разходите за торене, повишаване на добивите и се спазват агро-екологичните изисквания. Оборският тор е комбиниран тор и с него се внасят както минерални вещества (азот, фосфор, калий, магнезий и микроелементи), така и органична материя, която подобрява структурата на почвата.

1.1.1.     Запаси на хранителни вещества в почвите

Определяне на торовите норми се извършва според нуждите на земеделските култури от хранителни вещества, наличните запаси на хранителни елементи в почвата и почвената реакция (pH). Това налага регулярно извършване на анализи на почвата. Спазването на тези правила спестява средства. Контролира- ното внасяне само на необходимите хранителни елементи в усвоима форма в почвата, намалява риска от свръхдозирането и замърсяването на почвата, повърхностните и подпочвени води.

1.1.2.     Внасяне на оборски тор

Органичните торове (твърд и течен оборски тор, компост и всички растителни и органични отпадъци) са ценен източник на органично вещество, азот, фосфор, калий и микроелементи. Количеството на използваните минерални торове може да се намали, като се отчита съдържанието на усвоими хранителни вещества в оборския тор.

Количеството на усвоимия азот в оборския тор и неговата ефективност зависи от вида на оборския тор, степента му на разлагане (пресен, полуразложен, разложен, прегорял), времето на внасяне в почвата, почвения тип и начина на приложение (разпръснато върху цялата площ или местно внасяне, непосредствено до отглежданите растения). Загубите на амо- няк в оборския тор по време на ферментацията му в зависи- мост от начина на внасяне варира: 75-80% – при разхвърляне на тора и оставянето му на повърхността; 20-30% – при раз- хвърляне и незабавното му заораване, и до 5% – при инжектиране.

1.1.3.     Компостиране на оборския тор

Купове за компостиране на органични остатъци

Всички видове твърд оборски тор, както и всички други органични остатъци в стопанството (слама, след жътвени остатъци, опадали листа и др.), натрупани на куп, се разлагат под действието на микроорганизми, като процесът се нарича компостиране. Контролираното разграждане на органични отпадъци води до получаването на хумусоподобна маса, която е много добър подобрител на почвата. Разлагането протича по-бързо, ако купът се разбърква периодично, за да се ускори процеса. При необходимост се навлажнява с вода.

Компостирането може да се извърши и с помощта на червени калифорнийски червеи, които се хранят с различни видове оборски тор и други органични отпадъци (стърготини, хартия, слама, листа и др.). Крайният продукт е лумбрикомпост (също наричан биохумус), който се използва в земеделските стопанства в количества 10-15 пъти по-малки от оборския тор, обогатява почвата и осигурява необходимите хранителни елементи за растенията.

Компостирането:

• Намалява първоначалния обем на материала за компостиране, а полученият продукт по-лесно се използва (манипулира)
• Води до получаването на готов продукт, който е много добър подобрител на почвата – подобрява почвената структура, намалява уплътняването на почвата
• Увеличава популацията на микроорганизмите и на дъждовните червеи в почвата
• Внася органично вещество, осигуряващо храна за почвените микроорганизми, които поддържат почвата в добро ба- лансирано състояние
• Подобрява растежа на корените и предпазва растенията от болести
• Освобождаване на хранителните вещества от компоста в почвата става постепенно, което позволява по-пълното им усвояване от растенията.
• Подобрява капацитета на почвата да задържа хранителни вещества, подобрява филтрацията на водата, увеличава водозадържащата способност на почвата и толерантността на растенията към засушаване.
• Лумбрикомпостът, получен от червеи за компостирането, води до:

–  Увеличаване на добивите с 15-30% в зависимост от културите.

–  30-40% по-висока кълняемостта на семената

–  По-ранно развитие на растенията и плодовете.

1.1.4.     Съхранение на оборския тор

Важно е да осигурите достатъчно пространство за складиране на твърдия и течния оборски тор през периодите от годината, когато използването им не се препоръчва.

Така ще запазите качествата на тора, за да го използвате в най-подходящото време. Това може да се осъществи като раз- ширите наличните площадки с прости промени и използвате сравнително евтини материали.

За да се подобрят условията за съхранение на оборския тор и да се опазва по-добре околната среда, земеделският стопанин следва често да проверява дали:

• Цялото количество дъждовна вода, например от покриви и чисти дворове, се отвежда отделно от „замърсената вода“
• Дворовете, местата за събиране на животните и торо- хранилищата са покрити.

1.1.5.     Използването на минерални (неорганични) торове

Съхранявайте минералните торове в специални складови помещения, като на всеки вид тор се поставя надпис. Ако не разполагате със специална складова база, използвайте навеси и складови помещения без течове, водонепропускливи подове и повдигнати над нивото на терена на височина над 30-40 см. Около складовете изкопайте канавки за безопасно оттичане на водата.

Правилното използване на минералните торове води не само до ефективното им използване, но и до предотвратяване замърсяването на почвите и водите.

1.1.5.1.Основни минерални торове

1.1.5.1.1.     Азотни торове

Амониев нитрат (амониева селитра) – съдържа 33.5-34.4% азот в амониева и нитратна форма. Торът е подходящ за всички почви и култури. Може да се използва и за предсеитбено торен, и за подхранване през вегетацията.

Стабилизирана амониева селитра – съдържа най-малко 31.5% азот в амониева и нитратна форма и стабилизираща добавка на фосфор – 1-4% P2O5. Подходяща е за предсеитбено торене.

Калциево-амониева селитра – представлява смес от амониев нитрат и смлян варовик. Съдържа най-малко 20% азот в амониева и нитратна форма и 20% карбонати. Подходяща е за торене на кисели почви за намаляване на вредната почвена киселинност. Не бива да се използва на карбонатни почви.

Карбамид – съдържа 46.0-46.3% азот в амидна форма. Подходящ е за предсеитбено торене на всички почви, с изключение на почви с алкална  реакция. За да се избегнат възможните загуби на азот от изпарение е важно торът да се инкорпорира в почвата веднага.

Амониев сулфат – съдържа 20.5-21.0% азот в амониева форма. Физиологично кисел тор, поради което не се препоръчва за почви с кисела реакция. Най-подходящ е за почви с високо съдържание на калций.

Натриев нитрат (чилска селитра) – съдържа 15-16% азот в нитратна форма. Физиологично алкален тор и може да се прилага на почви с кисела реакция. Натрият влошава физичните свойства на почвите като измества калция от почвения поглъщателен комплекс и за това не бива да се употребява често.

1.1.5.1.2.     Фосфорни торове

Съвременните фосфорни торове се различават по химичен състав и разтворимост. Поради слабата подвижност на фосфора препоръчително е внасянето му с торовете да е с подходяща обработка на почвата на дълбочината на основната коренова маса.

Троен суперфосфат – концентриран, гранулиран фосфорен тор, съдържа 46% P₂O₅. Подходящ е за всички почви и култури.

Преципитат – съдържа 30-40% P₂O₅. Препоръчва се за кисели почви поради сравнително ниската разтворимост на тора.

Фосфоритно брашно – трикалциев фосфат, съдържа 12-20% P₂O₅. Препоръчва се за кисели почви, поради трудната разтворимост на фосфоритите.

1.1.5.1.3.     Калиеви торове

Всички калиеви торове са водоразтворими, което ги прави лесно усвоими за растенията. Калиевите торове са два основни типа – калиев хлорид и безхлорни калиеви торове – калиев сулфат и други производни на него. И двата типа са подходящи за всички почви, а изборът на формата на калиевия тор трябва да се прави в зависимост от културата, за която се прилага. Има култури, които не понасят хлор и при тях трябва да се прилага безхлорна форма на тора.

Калиев хлорид – съдържа 60% К₂O. Подходящ е за всички почви и за култури, които не са чувствителни на хлор.

Калиев сулфат – съдържа 50% К₂O и 18% сяра. Подходящ е за всички култури, които са чувствителни на хлор. Важно предимство е наличието в тора на сяра, която също е важен хранителен елемент

Патенткалий – съдържа съдържа 30% К₂O, 10% MgО и 17% сяра. Всички елементи са във водоразтворима форма и е подходящ за всички почви.

1.1.5.1.4.     Многоелементни торове

Амофос (MAP) – амониев фосфат, съдържа 12% N и 60% P₂O₅. Подходящ е за предсеитбено торене, особено на есенно-житни култури, при които нуждите от азот през есента са по-малки. Добре разтворим тор, което го прави подходящ и за фертигация.

Диамофос (DAP) – диамониев фосфат, съдържа 20-21% N и 51-53% P₂O₅. Прилага се като амофоса.

Калиев нитрат (калиева селитра – съдържа 13.5% N и 46.5% К₂O. Подходящ е за предсеитбено торене, особено на есенно-житни култури, за подхранване и за оранжерийно производство.

Съдържанието на хранителните елементи във всеки тор е по-малко от 100 %, защото всеки елемент е част от някаква химическа молекула. Разликата между % на хранителния елемент до 100 % се заема от другите атоми изграждащи съответната молекула. Торовите норми представени в таблиците по-долу в текста и нормите, които се дават като препоръки от химичните лаборатории са представени в активно вещество, т.е. колко килограма чист азот например трябва да се внесе за да се задоволят нуждите на отглежданата култура. За да се преизчисли колко килограма физическо вещество от даден тор съответства на препоръчаната торова норма дадена в активно вещество може да се използва следващата таблица.

Таблица 9 Превръщане на активното вещество във физическо в зависимост от процентното съдържание в минералния тор

Примери:

1. Ако ще използваме тор със съдържание на хранителен елемент 34% (амониев нитрат) и е препоръчана норма 80 кг в активно вещество, в съответната колона намираме количеството в натура – в случая 235 кг.

2. Ако ще използваме тор със съдържание на хранителен елемент46 % (троен суперфосфат) и е препоръчана норма 120 кг в активно вещество, в съответната колона намираме количеството в натура – в случая 261 кг.

1.1.5.2.Правила и норми за торене на полски култури

При зимните полски култури със слята повърхност, цялата фосфорна и калиева торова норма се внасят предсеитбено през есента.

Азотът се внася разделно – една трета от общата азотна норма се внася предсеитбено, а останалите 2/3 – през пролетта. Подходящи торове за предсеитбено торене са карбамида и амониевите торове плюс амониевият нитрат, т.е. торове които съдържат азот под амониева форма. Амониевият азот е по-слабо подвижен в почвата поради което неговото внасяне преди сеитбата намалява загубите на елемента от измиване в по-долните почвени слоеве. За подхранване са подходящи торове съдържащи азот под нитратна форма, като амониевият нитрат. Нитратите са много подвижни в почвата и стават достъпни за растенията веднага след тяхното внасяне в почвата.

Тъй като азотът е хранителен елемент, който най-силно влияе върху растежа на културите, то неговата нужда е най-голяма в периоди на бърз растеж. Това са периодът на братене и вретенене при житните и до фаза изметляване от развитието на царевицата.

Азотното подхранване напролет не трябва да се забавя поради опасност от засушаване и за да се използва наличната влага в почвата и азотът. Много ранно подхранване с азот (още през януари) може да се прави само на равни места и с по-тежки почви, които не се промиват лесно от водите (смолници, черноземи и др.).

На леки и на по-плитки почви, и на наклонени терени подхранването на посевите трябва да се извършва по-късно, в края на февруари и началото на март. На наклонени терени азотната норма напролет следва да се дава на два пъти, за да се ограничи измиването на тора. По същата причина азотните торове не се разхвърлят при дебела снежна покривка и на силно замръзнала почва.

При торене с високи норми азот посевите на зимните житни страдат – намалява сухоустойчивостта на растенията, а при повече влага и буреносно време преди узряването, посевите полягат. При обилно торене с азот есенниците се нападат от повече болести и вредители.

Фосфорът благоприятства покълването на семената, както и образуването на генеративни органи зимните култури. Калият повишава устойчивостта на ниски температури, гъбни болести и полягане. Калият активира ензими, подпомагащи азотния метаболизъм. По този начин се увеличава съдържанието на общ белтък и глутен, с което се подобрява качеството на полученото зърно. Калият засилва устойчивостта на културите към засушаване.

Минерално хранене на зимни житни култури

Зимните житни култури се развиват най-добре върху неутрални, слабо алкални или слабо кисели почви. Ръжта и особено тритикалето понасят по-лесно вкисляване на почвата в сравнение с пшеницата и ечемикът.

Минерално хранене на пшеница

Осигуреността на пшеницата с минерални хранителни елементи през цялата вегетация осигурява получаването на високи добиви и качествена продукция. Интензивните сортове се характеризират с по-високи изисквания към условията на хранене и могат напълно да реализират своя генетичен потенциал само при пълно и балансирано обезпечение с хранителни вещества. Пшеницата изнася заедно с реколтата значително количество хранителни елементи от почвата.

Мека пшеница

За формиране на добив от 100 кг зърно са необходими: 2,5 – 3,5 кг азот; 1,1 – 1,3 кг фосфор; 2,0 – 2,7 кг калий; 0,5 кг калций; 0,4 кг магнезий; 0,35 кг сяра; 0,5 г бор; 0,85 г мед; 0,270 г желязо; 0,82 г манган; 0,60 г цинк; 0,07 г молибден. Съществува зависимост, че колкото по-голям е добивът и по-висока нормата на минерално торене,толкова повече е износът на хранителни вещества.

Твърда пшеница

За формиране на 100 кg зърно при нива на торене oт 6 до 18 kg N/da твърдата пшеница  усвоява 3,05 – 4,37 кg N, 1,2 – 1,5 кg P₂O₅ и 1,7 – 2,4 кg K₂O. Азотното торене повишава добива на зърно с 29,0 – 46,0%, износa на N с 60,8 – 108,9 % спрямо неторената пшеница (среден износ 10,96 kg N/da) и съществено подобрява технологичните показатели на зърното – съдържание на суров протеин, мокър и сух глутен, стъкловидност.

Минерално хранене на ечемик

Ечемикът има най-големи изисквания към почвата в сравнение с останалите зимни, житни култури. Ечемикът има сравнително добра солеустойчивост и може да се отглежда на засолени почви.

За формиране на добив от 100 кг/дка зърно са необходими: 2,9 kg N (азот), 1,1 кg P₂O₅ (фосфор) и 1,7 – 2,4 кg K₂O (калий).

Зимният пивоварен ечемик се тори с по-малко азот в сравнение с фуражният ечемик (таблица 6), за да не се увеличи белтъчното съдържание в зърното, което влошава технологичните му качества.  Съдържанието на белтъчини в зърното на пивоварния ечемик трябва да е до 11 % според БДС.

Минерално хранене на ръж

За да образува 100 кг зърно, ръжта трябва да усвои от почвата: 3,2 kg N, 1,4 кg P₂O₅ и 1,7 – 3,0 кg K₂O. Поради високото стъбло на отглежданите сортове ръж, тя се нуждае от по-големи количества калий в сравнение с пшеницата и ечемика.

Листно торене на зимните житни култури

При зимните житни култури може да се приложи листно подхранване през фази вретенене и изкласяване с комплексни течни торове. Третирането може да се извърши със самолети или тракторни пръскачки, ако сеитбата е с пътеки (релси). Ефектът от това торене се изразява главно в увеличаване количеството на белтъчините в зърното. Най-подходящ момент за листно торене е, когато двата най-горни листа (флаговият и под него) съдържат азот под 4 %. Сортовете пшеница с по-ниска продуктивна братимост реагират по-силно на листното торене.

Минерално хранене на рапица

За образуване на 100 kg семена и съответната надземна маса рапицата извлича от почвата 5-6 kg N; 2-3 kg P₂O₅ ; 4-6 kg K₂O; 4 kg CaO; 4-7 kg S. През първите фази от развитието си (септември-ноември) рапицата се нуждае от голямо количество хранителни вещества. Тя е култура, много отзивчива на високи азотни торови норми, и извлича повече азот от почвата в сравнение с житните култури. Маслодайните култури усвояват по-големи количества сяра, затова е за предпочитане да се използват сяра съдържащи торове като амониев сулфат и калиев сулфат.

Зимната рапица се развива добре във всички райони у нас с надморска височина до 800 м. Образува слабо разклонена, дълбоко проникваща коренова система, което обуславя предпочитанията ѝ към леки почви. Неподходящи са преовлажнени, вкислени и плитки почви. Съобразеното с потребностите на растенията торене влияе положително върху зърнообразуването и добива.

Таблица 10 Препоръчителни торови норми за зимни полски култури кг/ха (по Николова, М., 2010)

Минерално хранене на пролетни, окопни култури

При пролетните, окопни култури 2/3 от торовите норми на фосфора и калия се внасят преди основната обработка на почвата. Целта е тези торове да се заорат на дълбочина 20 – 25 см, почвеният слой, в който ще се развива основната маса на кореновата система на културите. Останалата част от нормата се внася преди предсеитбените обработки на почвата. По този начин те се внасят в повърхностния 10 см слой и ще осигурят необходимите количества от двата елемента за младите растения, които са със слаборазвита коренова система. Този начин на разпределение на торовите норми за фосфора и калия е подходящ за средно тежки и леки почви. Ако почвата ви е тежка глинеста, цялата торова норма за двата елемента може да се внесе с основната обработка на почвата на есен. Това е така, защото тези почви се отличават с по-голямо естествено плодородие, поради което могат да осигурят достатъчни количества усвоим фосфор и калий за началните фази от развитието на културите, докато те развият по-дълбока коренова система.

Азотната норма се разделя на две, от 1/3 до1/2 се внася предсеитбено, а останалата част като подхранване. Тя се внася преди периода на най-интензивен растеж на културите, т.е. в момента когато тяхната нужда от елемента е най-голяма. Ефективността на азотната норма може да се повиши, ако тя се внесе на три дози – 1/3 предсеитбено и две подхранвания по време на вегетацията (виж фигура 6).

Окопните култури реагират добре на органично торене. Оборският тор трябва да се внесе през есента преди основната обработка на почвата в количество 20–40 т/ха. Следващите зимни и окопни култури използват последействието на оборски тор, който се разлага в почвата за период от две до три години.

Минерално хранене на царевицата

Най-подходящи за царевицата са по-богатите и по-дълбоки почви – черноземи, смолници и наносни. Добре се развива и алувиално ливадните, тъмно сивите и канелени почви. Предпочитана почвена реакция е неутралната и слабо киселата (pH 6 -7).

В началните периоди от развитието си царевицата усвоява най-много азот и калий. До фаза начало на цъфтеж царевицата усвоява 62 % от количеството азот необходимо за цялата вегетация. Растенията усвояват азот и калий основно във фаза изметляване, а фосфорът се усвоява активно по време на формирането на семената, в периода на начално развитие и по време на наливане и зреене на зърното.

Усвояване на азот от царевица през вегетацията

Източник: https://www.pioneer.com/home/site/us/agronomy/library/n-uptake-corn/

За формиране на 1 т зърно със съответстващо количество листостъблена маса при различните по ранозрелост хибриди царевицата усвоява от почвата и торовете средно по 24-30 кг азот, 10-12 кг – фосфор, 25-30 кг – калий, 6-10 кг магнезий и калций, 3-4 кг сяра; 11 г бор, 14 г – мед, 110 г – манган, 0,9 г – молибден, 85 г – цинк и 200 г желязо. На черноземни почви царевичните растения са способни да си осигуряват 78% азот от потребностите си, а фосфор и калий, съответно – 8 и 26%. Останалите количества хранителни елементи трябва да се осигурят чрез торене.

Цялата азотна норма при неполивно отглеждане на царевицата се внася преди сеитбата.

На поливни и по-леки почви, една трета от нормата се внася преди сеитбата, а останалата част във фаза 4 – 6 лист, като се внася с култиватори подхранвачи при междуредовите обработки.

По време на вегетацията може да се приложи коригиращо листно торене с комплексни торове, които съдържат микроелементи. С тези торове площите с царевица с пръскат два пъти – във фаза 4 – 5ти лист и при изметляване.

Таблица 11 Препоръчителни торови норми за пролетни полски култури кг/ха

Минерално хранене на слънчоглед

Слънчогледът се засява на различни почви. Неподходящи са много тежките глинести почви и много леките песъчливи почви. Не се развива добре върху кисели и засолени почви. Оптималната реакция на почвата за слънчогледа е pH 6 – 7.

Слънчогледът реагира добре на азотно торене. Излишъкът на азот понижава масленото съдържание и понижава устойчивостта на растенията към заболявания. Подходящото, балансирано фосфорно и калиево торене увеличава добива и масленото съдържание.

За образуване на 100 kg семена и съответната надземна маса слънчогледът извлича от почвата около 6 kg N; 2,6 kg P₂O₅; 11 kg K₂O. Слънчогледът усвоява два пъти по-големи количества калий в сравнение с азота. Не трябва да се тори с високи норми азот, защото растенията се развиват буйно, страдат от повече болести и намалява съдържанието на масло в семките. Фосфорът засилва развитието на корените, увеличва цветчетата в питите, а семената натрупват повече масло. Калият допринася за увеличаване добива на семена и на съдържанието на масло в тях.

1.1.1.1.Правила и норми за торене на зеленчукови култури

Отглежданите у нас зеленчуци се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен вегетационен период (50–150 дни), отглеждат се при 2, а доматите и при 3 производства (ранно, средно ранно и късно). Всички те изискват обилно торене, обусловено от високите добиви и отглеждането им почти изключително при поливни условия. Влиянието на торенето се проявява не само върху добивите, но и върху качеството на зеленчуците, изискванията към които са високи.

Разпределението на торовите норми за фосфора и калия е както при окопните полски култури. Основната част от торовите норми на двата елемента се внася преди основната обработка на почвата, а останалата част преди предсеитбените обработки.

Азотната норма също се разделя на части (дози). Около 1/3 се внася предсеитбено, а останалата част като подхранване. В зависимост от продължителността на вегетационния период и технологията на отглеждане на културата (полско или оранжерийно) се извършва не едно а няколко подхранвания с азот. Целта е да се повиши ефективността на тора, като се намалят непродуктивните загуби на елемента от изпарение или измиване в по-долните почвени слоеве.

Повечето зеленчукови култури са чувствителни на хлор, който влошава качеството на продукцията, затова те не трябва да се торят с хлор съдържащи торове, като амониев хлорид или калиев хлорид. Чувствителни на хлор са доматите, пипера, дините и пъпешите.

Зеленчуковите култури са много отзивчиви на торене с оборски тор. Той също се внася преди основната обработка на почвата в количества от 40 до 60 т на ха. В зависимост от наличието на достатъчни количества оборски тор торене в посоченото по-горе количество може да се извършва на всеки две години.

Зеленчуковите култури изискват хармонично торене с всички необходими елементи, на което се отплащат с висока продуктивност и добри пазарни качества. Използват се минерални и органични торове. Обилното торене с азот ако не е допълнено с фосфор, калий и магнезий води до получаване на малоценни продукти, често с високо нитратно съдържание. За избягване на този проблем е изключително важно азотна та норма за зеленчуците да се определя въз основа на съдържанието на минерален азот в почвата преди засяването или засаждането.

Таблица 12 Препоръчителни торови норми за зеленчукови култури кг/ха

1.1.1.2.Правила и норми за торене на трайни култури

Овощните култури и лозята изискват редовно торене, за да се поддържат растежа и плододаването на насажденията, които в продължение на години се хранят от един и същи почвен слой. Управлението на храненето на трайни насаждения се затруднява от факта, че влияние върху усвояването на хранителните елементи оказват редица биотични и абиотични фактори като сортови различия, подложка (силно или слабо растяща), физични и химични свойства на по-долните почвени хоризонти, състояние на почвената повърхност (угар или зачимена), възраст, гъстота и формировка на насаждението и други. При разработването на оптимална програма за торене от съществено значение е и производственото направление на насаждението – за свежа консумация или преработка при овощните и за производство на вино или десертно грозде при лозята.

Препоръки за торене при създаване на нови насаждения

Създаването на подходящо ниво на усвоими за растенията хранителни елементи в почвата е важно да се извърши преди засаждането на дръвчетата. Това се отнася основно за фосфора и калия, а в редица случаи и за магнезия. Предпосадъчното торене създава запаси от фосфор и калий както в повърхностните, така и в по-дълбоките почвени слоеве, които ще се използват от растенията през първите години след засаждането им.

Запасяващо торене на по-дълбоките почвени слоеве се извършва чрез внасяне на:

– при силно растящи подложки – 500 kg P₂O₅ и K₂O на ha;

– при слабо растящи подложки – 300 kg P₂O₅ и K₂O на ha;

– оборски тор – 40-60 t /ha.

При млади неплододаващи градини се препоръчва торене само с азот с цел поддържане на растежа на дърветата преди встъпването им в плододаване. През първата година след засаждане на дръвчетата азотния тор може да се внася ръчно само около чашката на дървото. Торовата норма може да се намали наполовина.

Внасяне на торовете

Основната маса на кореновата система при силно растящите подложки е разположена в слоя до 1 m, поради което е препоръчително фосфорните и калиевите торове да се внасят с най-дълбоката обработка на почвата, която се извършва преди създаването на насаждението. Слабо растящите подложки се отличават с по-плитко разположена коренова система, поради което торовете за запасяващо торене се заорават на дълбочина до 50 cm. Внасянето на оборски тор трябва да стане в по-горните почвени слоеве на дълбочина 0-30 cm.

Торене на плододаващи насаждения

Годишните норми на торене при плододаващи насаждения са представени в следващата таблица. Тези норми са ориентировъчни и могат да се променят в зависимост от сорта, подложката, силата на растеж, резултати от листен анализ, поливно или неполивно насаждение и др. Почвените показатели, като ефективна дълбочина на развитие на кореновата система и влагозапасеност на почвата, също влияят върху нуждата от торене.

Таблица 13 Годишни норми за поддържащо торене при добра запасеност на почвите

Годишните норми на торене с азот, фосфор и калий, трябва да се съобразяват с резултатите от листен анализ и при необходимост се коригират.

Листният анализ е много подходящо средство за определяне на недостиг или излишък на хранителни елементи. Оптималните нива за съдържание на хранителни елементи за основните овощни култури са представени в следващата таблица.

Таблица 14 Оптимално съдържание на хранителните елементи в листа от овощни култури (%)

Данните за оптималното съдържание на хранителни елементи са адаптирани от книгите на Bergman (1992) и Jones et al, (1991).

Поради съществуването на сезонни и други фактори, които влияят върху данните от листния анализ, препоръчителното време за взимане на листни проби е юли/август, когато интензивния растеж е завършил.

Промени в годишните торови норми (Таблица 9) се правят когато стойностите за съдържание на хранителните елементи в листата се отклоняват с повече от 10 % от границите на посочените оптимални стойности в таблица 10.

• При съдържание на хранителните елементи под оптималните стойности, базовите торовите норми за следващия вегетационен период трябва да се завишат с 20% – увеличение с коефициент – 1.2.

• При съдържание на хранителните елементи значително над оптималните стойности се препоръчва намаляване или напълно изключване на торенето със съответния елемент за следващата вегетация или за няколко години напред.

Все пак, преди да се вземе решение за промяна в торовите норми трябва да се потърсят и други причини, които може да са оказали влияние върху усвояването на хранителни елементи, като определени почвени фактори, силно засушаване, поява на болести и др.

Определяне на оптималните срокове за торене на овощните култури

Азотно торене

Азотното торене се извършва с няколко дози. Препоръчва се  половината (2/3) от торовата норма да се внесе в началото на вегетацията (края на февруари – началото на март). Втората половина (1/3) е добре да се внесе в края на месец май – началото на юни. Азотната норма може да се внесе и с три дози като третото подхранване се направи през есента. В тези случаи нормата се разпределя съответно 50%, 25%, 25%.

Фосфорни, калиеви торове

Внасянето на фосфорните и калиевите торове се препоръчва да се направи през есента – след прибиране на реколтата преди замръзването на почвата, с най-дълбоката обработка на почвата. На почви с по-лек механичен състав, калиевите и особено магнезиевите торове следва да се внесат рано напролет.

При овощните насаждения се препоръчва листно торене, за да се осигурят микроелементи в случай на поява на видими признаци за съответния недостиг или установен скрит такъв след листен анализ. Важно е да се избере подходяща формулация на листния тор, съобразена с изискванията на вида, фазата на развитие или с евентуален установен дефицит.

Трябва да се знае, че листното торене служи като допълнение на почвеното и има смисъл основно за корекция на храненето с микроелементи.

Лозя

Препоръки при създаване на нови насаждения

Фосфорът и калият са ключови елементи за развитието на младите лозя. Недостигът на двата елемента в почвата може да забави встъпването на насаждението в плододаване. За това се препоръчва създаване на оптимална запасеност на почвите с тези елементи, а в периода преди встъпването на лозето в плододаване да се внасят само малки количества азотни торове.

Предпосадъчното торене създава запаси от фосфор и калий както в повърхностните, така и в по-дълбоките почвени слоеве, които ще се използват от растенията през първите години след засаждането им. Запасяващо торене на по-дълбоките почвени слоеве с фосфор и калий при създаване на нови лозови насаждения се извършва чрез внасяне на:

– 400 kg/ha P₂O₅ и K₂O

– внасяне на оборски тор – 20-30 t/hа

Препоръчително е Р и К торове да се внасят с най-дълбоката обработка на почвата, която се извършва преди създаването на насаждението (60 cm). Внасянето на оборски тор трябва да стане в по-горните почвени слоеве на дълбочина 0-30 cm.

Препоръки за плододаващи лозя

Торене на лозя се може да се основава на базови норми (таблица 11), съобразени с производственото направление на лозовото насаждение (десертно или винено) и с които се осигурява поддържане на оптимални нива на хранителните елементи в почвата и в листата на лозята.

Таблица 15 Базови годишни норми за поддържащо торене при добра запасеност на почвите и оптимални стойности на листния анализ за различните типове лозя

Цифрите в горната таблица служат за ориентация при разработването на програма за торене на лозята. Те трябва да се актуализират експертно като се обърне внимание на някои специфични фактори като почвен тип, възраст на лозята, получаван добив, сорт, размер на зърната на гроздето и др. Препоръките за винените лозя са съобразени с изискването за получаване на качествени вина, поради което торовите норми са по-ниски от тези за десертните лозя.

Корекция на торовите норми, основана на листни анализи

Подобно на овощните култури, листните анализи са полезно средство за диагностика на хранителния статус на лозята. Оптималните количества на хранителните елементи в листата на лозята са представени в следващата таблица. Листните проби се вземат в периода от средата на юни до средата на юли. Вземат се листа от средата на едногодишните леторасти, разположени срещу чепката на грозда.

Таблица 16 Оптимално съдържание на хранителни елементи в лозови листа в %

Данните за оптималното съдържание на хранителните елементи са адаптирани от книгите на Bergman (1992) и Jones et al, (1991).

Корекции се правят, когато стойностите за съдържание на хранителните елементи в листата се отклоняват с повече от 10% от посочените в таблица 12 оптимални стойности.

• При съдържание на хранителните елементи под оптималните стойности, базовите торовите норми за следващия вегетационен период трябва да се завишат с 20% – увеличение с коефициент – 1.2.

– При съдържание на хранителните елементи значително над оптималните стойности се препоръчва намаляване или напълно изключване на торенето със съответния елемент за следващата вегетация или за няколко години напред.

Както и при овощните видове, преди да се пристъпи към промяна в торовите норми трябва да е изяснено, че резултатите от листния анализ не са повлияни от други биотични или абиотични фактори.

Определяне на оптималните срокове за торене

Азотно торене

Азотното торене се извършва с няколко дози. Препоръчва се половината от торовата норма да се внесе при напъпване на пъпките рано на пролет. Втората половина е добре да се внесе във фаза на образуване на зърната (месец май). Може да се направи и трето внасяне на азот веднага след гроздобера като в този случай общата азотна норма се разпредели на три дози – съответно 35%, 40%, 25%.

Фосфорни и калиеви торове

Внасянето на фосфорните и калиевите торове се препоръчва да се направи през есента – след прибиране на реколтата преди замръзването на почвата, с най-дълбоката обработка на почвата.

На почви с по-лек механичен състав, калиевите торове следва да се внесат рано напролет. При лозята е подходящо прилагане на листно торене, главно с микроелемнти. Важно е да се избере подходяща формулация на листния тор, съобразена с изискванията и фазата на развитие на лозата или с евентуален установен дефицит.

Източник: Проект „Спасете природата за да спасите бъдещето“