Сеитбообращение
Сеитбообръщението е обосновано редуване на културите по време и по място върху определена обработваема площ.
Съществуват различни причини, поради които отглеждането на дадена култура върху същата площ намалява величината на добива от нея. Те са обединени в четири по-общи групи: биологични, химични, физични и стопански.
Към биологичните причини се отнася опасността от намножаване на едни и същи плевели, болести и неприятели по културните растения;
Към химичните причини се отнася опасността от едностранчиво „изнасяне“ чрез продукцията на хранителните вещества в почвата;
Към физичните причини се отнася опасността от влошаване на физичните свойства на почвата при прилагане на еднотипна технология на обработката ѝ;
Към стопанските причини се отнася необходимостта да се съхрани почвеното плодородие чрез подходящо редуване на културите, при получаване на високи и стабилни добиви.
Периодът, през който всички култури в определената последователност преминат по всички полета, се нарича изреждане (ротация) на сеитбообращението. Отглеждането на културата след себе си за период от 2–3 години се нарича кратка монокултура, а при повече години – продължителна монокултура.
Елементи на сеитбообращенията:
Обща сеитбооборотна площ: Това е площта, върху която се разполага цялото сеитбообращение. Нейният размер е равен на сбора от посевните площи на отделните култури, включени в сеитбообращенията.
Поле на сеитбообращението: Представлява определена обработваема площ, върху която се отглежда една култура (или няколко- при сборно поле).
Сборни полета: представляват полета, на които се отглеждат две или повече култури. Съставянето им се налага, когато площите, предвидени за някоя култура не съответстват на средният размер на полето. При съставянето на сборни полета трябва да се спазват някои изисквания към културите, които се включват в него:
- културите да имат сходни изисквания към почвеното плодородие и да влияят върху него по приблизително един и същ начин;
- да имат сходна технология на отглеждане;
- да се прибират в приблизително едни и същи срокове.
При съставяне на сборни полета културите условно могат да се групират в следните групи:
Гр. | НАИМЕНОВАНИЕ: | КУЛТУРИ |
I | ЗЪРНЕНО-ХЛЕБНИ | Пшеница, ръж, тритикале |
II | ЗЪРНЕНОФУРАЖНИ | Ечемик, овес |
III | РАНОПРИБИРАЩИ СЕ | Фий, грах, леща, фасул, соя, нахут, репица, рапица, ранни картофи, бостани |
IV | КЪСНОПРИБИРАЩИ СЕ | Слънчоглед, царевица, цвекло, късни картофи, памук, тютюн |
V | ЕДНОГОДИШНИ ФУРАЖНИ | Фий(сено), грах(сено), просо |
VI | МНОГОГОДИШНИ ФУРАЖНИ | Люцерна, детелина, еспарзета и всички многогодишни житни треви (райграс) |
Сборни полета може да се състави между културите в рамките на всяка група по отделно и между културите от I и II група или от III и V група.
Схема на сеитбообращение изразява последователността за отглеждане на всички култури във всички полета на сеитбообращенито.
Разграничават се общи и конкретни схеми сеитбообращения. В общите се представят наименованията групите култури, а при конкретните е посочен вида на културата. Общата схема има препоръчителен характер, а при решаване на конкретните задачи може да се съставят различни конкретни схеми на сеитбообращения.
Пример:
ОБЩА СХЕМА | Конкретна | Конкретна |
1.Раноприбиращи се | 1.Леща | 1.Ф.грах+фасул |
2.Зърненохлебни | 2.Пшеница | 2.Пшеница |
3.Късноприбиращи се | 3.Слънчоглед | 3.Царевица |
4.Зърненохлебни | 4.Пшеница | 4.Ръж |
5.Късноприбиращи се | 5.Царевица | 5.Зах.цвекло |
6.Зърненофуражни | 6.Ечемик | 6.Овес |
Предшественик: Културата, отглеждана в дадено поле през предходната година се нарича предшественик по отношение на културата, отглеждана в същото поле през текущата година (лещата е предшественик на пшеницата; пшеницата- на царевицата и т.н.). Ролята на културите като предшественици и мястото им в сеитбообращението е много важна и се определя за отделните страни и региони по експериментален път.
Следваща култура: | Предшественици: | |||||||||||||||
Пшеница | Ечемик | Ръж | Овес | Царевица | Сорго | Грах | Фасул | Фий | Соя | Слънчоглед | Зах.цвекло | Памук | Картофи | Люцерна | ||
Пшеница | – | – | – | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + – | + | + | + – | |
Ечемик | +- | – | +- | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | +- | + | ++ | +- | |
Ръж | +- | – | – | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + | + | ++ | +- | |
Овес | – | +- | – | – | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + | ++ | ++ | + | |
Царевица | + | + | + | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + | + | + | + | |
Сорго | + | + | + | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + | + | + | +- | |
Грах | + | + | + | + | ++ | ++ | – | +- | +- | +- | ++ | ++ | ++ | ++ | +- | |
Фасул | + | + | + | + | ++ | ++ | +- | +- | +- | +- | ++ | ++ | ++ | ++ | +- | |
Фий | + | + | + | + | ++ | ++ | +- | +- | +- | +- | ++ | ++ | ++ | ++ | +- | |
Соя | + | + | + | + | ++ | ++ | +- | +- | +- | +- | ++ | ++ | ++ | ++ | +- | |
Слънчоглед | + | + | + | + | + | +- | ++ | ++ | ++ | ++ | – | +- | + | + | +- | |
Зах.цвекло | + | + | + | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | – | + | + | + | |
Памук | + | + | + | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + | + | + | ++ | |
Картофи | + | + | + | + | + | + | ++ | ++ | ++ | ++ | + | + | + | + | ++ | |
Люцерна | + | + | + | + | ++ | ++ | +- | +- | +- | +- | ++ | ++ | ++ | ++ | – |
Легенда: ++ много добър предшественик; +добър; – лош; +- условно редуване
Ротационен период (ротация на сеитбообращението): Изразява периода (времето) за отглеждане на всички култури във всички полета на сеитбообращението. Ротационна таблица означава представянето на ротационния период във табличен вид.
Видове ротации:
Ротации на сеитбообращение с участие само на едногодишни култури:
поле | 1г. | 2г. | 3г. | 4г. | 5г. | 6г. |
1 | фасул | пшеница | слънчоглед | ечемик | царевица | пшеница |
2 | пшеница | слънчоглед | ечемик | царевица | пшеница | фасул |
3 | слънчоглед | ечемик | царевица | пшеница | фасул | пшеница |
4 | ечемик | царевица | пшеница | фасул | пшеница | слънчоглед |
5 | царевица | пшеница | фасул | пшеница | слънчоглед | пшеница |
6 | пшеница | фасул | пшеница | слънчоглед | ечемик | царевица |
- При този тип ротация ротационният период е равен на броя на полетата.
Ротации на сеитбообращение с участие на едногодишни култури и много-годишни фуражни култури:
I вариант -когато многогодишните фуражни култури заемат толкова полета, колкото години се отглеждат на едно и също място.
Пример:
поле | 1г. | 2г. | 3г. | 4г. | 5г. |
1 | Люц.1г. | Люц.2г. | Люц.3г. | Царевица | Пшеница |
2 | Люц.2г. | Люц.3г. | Царевица | Пшеница | Люц.1г. |
3 | Люц.3г. | Царевица | Пшеница | Люц.1г. | Люц.2г. |
4 | Царевица | Пшеница | Люц.1г. | Люц.2г. | Люц.3г. |
5 | Пшеница | Люц.1г. | Люц.2г. | Люц.3г. | Царевица |
В този случай ротационният период е равен на броя на полетата, но съществува предходен период за усвояване на сеитбообращението (в случая 2 год.). В така предложената схема многогодишната трева (люцерната) заема 60% от общата сеитбооборотна площ, а в практиката най-често заема 12-14%. За това с изключение на крайфермски специализирани сеитбообращения се предпочита друг вариант.
II вар.- ротация на СО с включване на многогодишните фуражни култури под формата на “ТРЕВЕН КЛИН”.
Пример:
поле | 1г. | 2г. | 3г. | 4г. | 5г. | … | 15г. |
1 | Люц1г(клин) | Люц2г(клин) | Люц3г(клин) | Царевица | и т.н. | ||
2 | Царевица | Пшеница | Царевица | Ечемик | |||
3 | Пшеница | Царевица | Ечемик | Царевица | |||
4 | Царевица | Ечемик | Царевица | Пшеница | |||
5 | Ечемик | Царевица | Пшеница | Люц1г(клин) |
Тук има пълна ротация= 15 год. и кратка ротация =5год. Ротационният период е равен на броя на полетата, умножен по периода на отглеждане на многогодишната култура в едно поле.
Сеитбооборот при зеленчуци, цветя и лекарствени растения
Кръгът е следният: сложноцветни-кръстоцветни-сенникоцветни-картофови-житни-бобови-щирови-кокичеви-тиквови.
Семейство | Култура |
Сложноцветни | Артишок, астри, далии, космея, маргарити, глухарче, слънчоглед, рудбекия, салати, маруля, цикория, бял равнец, хризантема, цинии, естрагон, ехинацея |
Бобови | Боб, грах, лупина, соя, леща |
Елдови | Елда, ревен, киселец |
Кръстоцветни (зелеви) | Жълта ряпа, дайкон, зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, карфиол, крес салата, репички, хрян, редис |
Лукови (лилиеви) | Бегонии, лук (всички видове), лилии, лалета, чесън, див чесън, праз |
Щирови | Червено цвекло, декоративна киноа, манголд, спанак |
Картофови | Патладжан, беладона, картофи, паслен, черен пипер, петунии, тютюн, домати, физалис |
Сенникоцветни | Анасон, кервиз, кориандър, моркови, пащърнак, магданоз, целина, кимион, копър, фенел |
Тиквови | Диня, краставица, пъпеш, тиквички, тиква, кратуна, патисон |
Устноцветни | Босилек, исоп (джинджифил), майорана, риган, чубрица, маточина, мента, ранилист |
Подходящи предшественици за зеленчуковите култури
Растенията се изхранват с вещества, които са останали в почвата от предходните култури. Когато планирате засаждането, имайте предвид кое след кое ще засаждане в градината.
Култура | Предшественик |
Бобови | Всички видове зеле, картофи, краставици, тиквички, тиква, лук, чесън, патладжан, зеле |
Зеле, цвекло | Краставици, картофи, пипер, моркови, бобови, тиква, патладжан |
Картофи | Зеле, краставици, тиква, лук, чесън, моркови |
Лук, чесън | Зеле, картофи, бобови, зелени салати, репички |
Моркови | Краставици, картофи, зеле, домати, бобови |
Краставици, тикви, тиквички | Зеле, бобови, лук, чесън, сладка царевица |
Пипер, патладжан | Зеле, краставици, тиквички, тиква, лук, чесън, бобови, моркови |
Домати | Краставици, моркови, зеле, лук, червено цвекло |
Област Благоевград
Климат
Климатът е със силно изразено средиземноморско влияние по поречието на р. Струма,
Струмешница и Места. Това определя подходящи условия за отглеждане на голям брой
топлолюбиви средиземноморски растителни видове, за разлика от останалите райони на страната.
Добри са условията за напояване и мелиорации в долините на реките. Почвените условия са добри за отглеждане на тютюн, лозя, овощни насаждения, топлолюбиви култури, билки, гъби и др. Особено характерни за областта са продължителните летните засушавания в низините, а валежите са под средните за страната и са неравномерно разпределени по сезони и месеци.
Растениевъдство
Специализацията на областта в растениевъдната продукция на страната се определя от
производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде.
Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП. Най-голям дял от обработваемата земя заемат зърнено-житните култури 38%, техническите култури са 24%.
С най-голям относителен дял от зърнено-житните култури е пшеницата, която заема 57%.
От техническите култури най-голям е делът на тютюна – 92% или 33 712.5 дка., което е 14% от площите с тютюн в страната. Картофите заемат 3% от ИЗП или 14% от площите с картофи в страната. Съсредоточени са в общините Якоруда, Сатовча, Петрич и Гоце Делчев.
Пресните зеленчуци заемат 6% от площите със зеленчуци в страната, като площите със зеленчуци отглеждани под високи оранжерии са 22% от всички оранжерии. Трайните насаждения в областта заемат 51 634 дка. (8.8% от ИЗП), като най-големи са площите на лозята – 34 994 дка. (68% от трайните насаждения в областта). Прасковите и нектарините са 5 279 дка., ябълките – 5 187 дка., черешите – 1 952 дка., сливите – 1 474 дка.
Продължава положителната тенденция на развитие на биологичното земеделие.
На територията на област Благоевград находища за билки с търговско значение не са известни, с изключение на жълт кантарион, риган, мащерка, бял равнец и др. Правят се опити и за отглеждане на билки с търговска цел от частни стопани, които отглеждат лавандула, бял риган, ехинацея и други.
Област Смолян
Климат
Територията на Смолянска област обхваща пояс с предимно планински климат, който в югоизточните части на района е преходно средиземноморски. Характеризира се с мека и снежна зима, и прохладно лято. Районът се отличава с мека снежна зима, прохладна пролет, лято без екстремни горещини и сравнително топла и продължителна есен, формирана от надморската височина и от прякото въздействие на близката Беломорска брегова низина. Валежите са сравнително неритмични, налице са отчетливо изразен зимен и пролетно-летен валежен максимум.
Растениевъдство
Съществуващите специфични почвено-климатични условия са подходящи за отглеждане главно на картофи, ориенталски тютюн, фуражни култури, а така също в някои населени места на ягоди, малини, етерично-маслени и лечебни растения. Всички останали култури в отделните общини се отглеждат за лична консумация и нямат стопанско значение.
Картофопроизводството в областта е най-застъпено и има много благоприятни условия за развитие, като се имат в предвид почвено-климатичните условия и натрупания опит от населението за отглеждане, прибиране и съхранението на картофите, а не на последно място и поради инерцията в мисленето. Картофопроизводството е възможност за оцеляване на отделните домакинства и е съществен източник на парични постъпления в рамките на общинските икономики. Анализът показва, че там където има инициативи за изкупуване на картофите и предлагането им на вътрешния пазар, особено като се има в предвид високото им качество, проблема с реализацията им се решава. Достигнат е ръст на картофопроизводство, но съществуват отрицателно действащи фактори, като не санкционирания внос от чужбина, а така също и липса на добра организация за реализацията им, както в рамките на страната, така и в чужбина. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на площите, засадени с картофи и значително понижаване на средните добиви. Причините за това са комплексни, но трябва да се търсят преди всичко във високата себестойност и все по-трудната реализация на произведената продукция, влошеното качеството на посадъчния материал и сортовия състав, екстензивното земеделие с преобладаване на ръчен труд.
Тютюнът е втората по значение селскостопанска култура, която се отглежда в Смолянска област. За общините, намиращи се в източната половина на областта е основен поминък на населението и има съществено икономическо значение. В същото време то е изключително зависимо от природо – климатичните условия през съответната година и най-вече от стопанската конюнктура.
На територията на областта има около 3 500 тютюнопроизводители, които произвеждат близо 1 500 тона тютюн.
В Смолянска област има благоприятни природни условия за развитие на ягодоплодни култури. През последните години се очертава тенденцията за увеличаване на площите, най-вече на ягодите. Освен това местното население е натрупало значителен производствен опит при отглеждането на тези култури. Доказателство за това са значителните площи (200 ха) ягодоплодни култури, отглеждани преди 15-20 години. Тази продукция е много търсена, културите са по-подходящи за биологично и екологично земеделие за разлика от картофите, реализират се на добра цена, но поради нетрайността на плодовете, липсата на изградени хладилни съоръжения и добра организация за бързото им изкупуване, площите все още са ограничени. Освен това, повечето от ягодоплодните култури са многогодишни растения със здрава коренова система и защитават почвата от ерозия при наклонени терени или те имат противоерозионната и почвоукрепваща роля, което е от голямо значение за района.
Друга възможност в развитието на растениевъдството е отглеждането на етеричномаслени и билкови растения. На малки площи в областта се отглеждат мурсалски чай, лавандула, салвия, бял риган. През последните години все повече стопани в община Баните отглеждат разсад от лавандула на малки площи и в дворните си места, който се реализира в други райони на страната.
Овощните насаждения са капиталоемки, но създават условия за дълготрайно, ефективно земеделие. В областта се отглеждат предимно ябълки. Благоприятни условия като алтернативни култури има за ябълки, сливи, орех, лешник, вишня. Добри възможности за реализация на западните пазари имат замразените плодове – череши, вишни, касис, малини, ягоди и някои диворастящи плодове – къпини, боровинки. От сушените плодове най-добре се приемат сушените ябълки и сливи. Фуражопроизводството заема приблизително 58 % от обработваемата земя в областта. Неговото развитие е от голямо значение, тъй като осигурява грубите фуражи за животновъдството. През последните години средните добиви от естествените ливади са значително занижени от гледна точка на потенциалните им възможности. Това се дължи основно на едностранчивото торене, а често пъти и липса на такова.
Област Кърджали
Климат
От характера на атмосферния пренос и трансформацията на въздушните маси върху повърхнината на релефа се обуславя формирането на преходноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средната годишна температура е около 12‐13 0С, като годишните валежи са в рамките на 700‐800 mm. Областта попада в Южнобългарската климатична област и по‐точно в Източно‐родопския климатичен район с топло Средиземноморско влияние. Зимите са сравнително меки. Минимални температури през зимните месеци са сравнително високи ‐ средната е около 0 градуса. Дните със задържане на снежна покривка са 39. Лятото е продължително и горещо, с максимални температури достигащи 39‐40 0С и средни от порядъка на 24 градуса.
През есенно‐зимния период, под влияние на средиземноморските циклони, падат едни от най‐големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен ‐ ноември, декември, януари; пролетен ‐ май, юни, юли, и един минимум — август, септември. Поради южното положение на областта голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг.
Растениевъдство
Аграрният сектор бележи спад. Голяма част от земеделската земя е под наем или аренда /90% от тяхната ИЗП/. Дейността е насочена към отглеждане на основни земеделски култури и едро животновъдство. Растениевъдството в областта е доминирано от ориенталския тютюн и има почти монокултурен характер. Други по-широко застъпени култури са зърнено-хлебните и зърнено-фуражните /главно пшеница и ръж/, както и зеленчуците /най-вече картофи и пипер/. Трайните насаждения като лозя, овощни дървета и маслодайни култури са с незначителен дял, но с потенциал за разширяване.
Земята в дребните стопанства е собствена и служи главно за производството на фураж за отглежданите животни и отглеждане на тютюн и картофи, и не се наблюдава честа смяна на собствеността. Произвежданата земеделска продукция е насочена главно към задоволяване на собствени нужди. Потенциалът за развитие на селското стопанство се ограничава физико-географски от разполагаемите ресурси, включително от развитието на хидромелиоративната мрежа. Отново поради географските особености на района, средната снабденост с обработваема земя е доста по-ниска в сравнение с други части на страната.
Районът на Източните Родопи е подходящ за отглеждане на костилкови и орехоплодни
овощни видове. Овощарството е с традиции в Източните Родопи, но поради десетилетията монокултурно отглеждане на тютюн и липсата на необходимост от развитие на алтернативно земеделие, те не са развивани. Забелязва се обновяване и създаване на нови овощни насаждения. Сериозен тласък в увеличаване на площите, заети с овощни култури, дава финансирането по мерките на Програмата за развитие на селските райони.
Въпреки наличието на финансови средства, отглеждането на овощни култури изисква
специфични знания и умения, които липсват при повечето от земеделските стопани.
Почвено-климатичните условия на района са предпоставка за отглеждане на технически култури /лен, памук, фъстъци и др./ и етерично-маслени и лечебни билки /лавандула, мента, маслодайна роза и др./, както и някои по-невзискателни зърнени култури като ръж.
Област Хасково
Климат
Климатът в района е изключително благоприятен, тъй като е под влияние на Средиземноморието. То е особено подчертано в южната част на областта и по поречието на река Арда в Ивайловград, Любимец, Маджарово и др. Характеризира се с мека зима и нетрайна снежна покривка, горещо лято – често температурите достигат и до 40˚ С.
Пролетта настъпва рано – в началото на април, а есента е по-продължителна и топла. През лятото често се наблюдават засушавания.
Растениевъдство
Селското стопанство е един от водещите отрасли за област Хасково, който създава заетост на голяма част от населението в региона. В областта съществуват изключително
благоприятни почвено-климатични условия за развитие на растениевъдството. Умереносредиземноморският климат, в съчетание с обилните водни ресурси в региона са важни предпоставки за отглеждането на голямо разнообразие от селскостопански култури.
Широко разпространена техническа култура за областта е тютюна. Отглежда се предимно в ниските части на Източните Родопи и Сакар планина. Област Хасково е известна с производството на дини, пъпеши, с отличното си грозде, домати, краставици и много други плодове и зеленчуци. Приоритет в развитието на растениевъдството се явява засаждането и презасаждането с млади лозови масиви, увеличаване на площите, засети с трайни насаждения и създаване на разсадници за сертифицирани видове. Растениевъдството, като отрасъл произвежда по-голям дял от общата селскостопанска продукция в областта. Застъпени са най-вече зърнените, техническите и фуражните
култури. Отглеждат се и зеленчуци, трайни насаждения – лозя, овощни видове и др.
От данните за областта ( базирани на сбора по общини), може да се направи извод, че е на лице определено териториално разпределение на отделните групи земеделски култури.
Това е продиктувано от климатичните и почвени особености, а така също и от
възможността за комасиране на земеделските площи. Рязка граница се наблюдава в
преобладаващите култури в равнинната и планинска част на областта. Като цяло доминиращи в отглеждането на зърнено-житни култури са общините Димитровград ,
Хасково, Харманли, Симеоновград. Водещи в зеленчукопроизводството и отглеждането на трайни насаждения са общините Любимец, Свиленград, Харманли, Димитровград.
Отглеждането на ориенталски тютюн има традиции в областта, като основно е застъпено в полупланинските части на общините – Стамболово, Минерални Бани, Ивайловград, Тополовград, Свиленград и Хасково.
Като цяло на база обща обработваема земеделска площ, община Любимец е лидер в
отглеждането на целия спектър земеделски култури. Община Димитровград се
характеризира с най-комасираните площи и най-високи средни добиви от декар. Областта е известна с високите добиви от череши, ябълки, сливи, праскови, дини и пъпеши – над средното за страната.
Положителен е факта, че стопанствата с ИЗП над 150 декара е 4 % , което говори за окрупнено интензивно земеделие.
Област Хасково разполага и е на водещо място в страната по размер на земеделските
площи заети с трайни насаждения и най-вече- винени лозя. Отглеждането на винени
сортове лозя се обуславя от изключително благоприятните почвено-климатични условия като доказателство са добиваните висококачествени винени сортове грозде, служещи за суровина във винарската промишленост. Винопроизводството, наистина е поставено на промишлена основа, като основната част от преработвателните мощности са нови, реализирани, чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Тези нови окрупнени земеделски стопанства, в едно с преработвателните мощности ангажират немалко работна ръка и до голяма степен са структуроопределящи за
икономиката на някои общини-Любимец, Ивайловград, Свиленград, Харманли,
Стамболово.