Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа “Carnica” в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене – пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. До 1978 г. развъдно-подобрителната работа с пчелите в България е водена стихийно, с използване основно на масовия отбор. Едновременно с това са правени отделни проучвания на местната и чужди раси пчели /италианската, сивата планинска кавказка, карника и др./ и техните кръстоски. През 1978 г. е утвърдена дългосрочна Програма за развъдно-подобрителна работа с пчелите в България. Бяха законово утвърдени 3 резервата за опазване в чисто състояние на местната пчела в страната – Западен, включващ територии от планинската част на бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи; Източен – територии от планинската част на бившите Габровски, Велико-търновски, Търговишки, Шуменски, Бургаски и Сливенски окръзи и Южен – територии от планинската част на бившите Благоевградски, Пазарджишки и Смолянски окръзи. Във всеки резерват са определени микрорайони със специфични прородо-климатични условия и медоносна растителност. През този период селекцията на местната пчела е започнала с картотекиране на пчеларите и пчелините в резерватите по микрорайони и населени места. По утвърдени от Селскостопанска академия Инструкция и Правилник за селекция на местната пчела, работата е водена по схемата – масов отбор – активна развъдна единица /АРЕ/ – елитна част на активната развъдна единица /ЕЧАРЕ/ – племенни пчелини. На всеки етап от селекцията от отбраните семейства с най-добри показатели са произвеждани плодни пчелни майки от местна пчела, с използване на инструментално осеменяване или оплоден пункт, които са предавани като изходен материал на майкопроизводителните стопанства в страната. Паралелно с това, през 1995 г. във ВСИ-Пловдив започва проучване и издирване на запазени в чисто състояние популации местна, българска пчела и излъчване на линии от нея. През периода 1980-1987 г. са изпитвани и внедрявани в практиката в определени райони на страната /Враца, Ловеч, Сливен, Тервел/ дву-, три- и четирипородни
кръстоски на местната пчела с италианската, сивата кавказка планинска и карника. Използването на майки – кръстоски и практическата невъзможност за контрол над разпространението им доведе до унищожаване на чистотата на много локални популации от българската медоносна пчела и съкращаване на броя на пчелните семейства в страната, до влошаване на техните биологични и стопански показатели. От друга страна възникналите по естествен път метизирани пчелни семейства създадоха разнорасов търтеев фон, който на практика направи невъзможно провеждането на целенасочена селекционна работа с българската пчела, включително и в районите на регламентираните резервати. На практика селекционният процес беше прекъснат, с изключение на племенния пчелин в Източния резерват и племенните пчелини на Опитната станция по пчеларство – Костинброд. Бе разрушена мрежата от майкопроизводителни стопанства в страната, а самите стопанства ликвидирани – през периода 1990 – 1999 г. Не прекрати дейността си само майкопроизводителния пчелин на “Апиакта” – Ловеч. Създаде се вакуум в майкопроизводството – от произвежданите регламентирано 100 – 120 хиляди пчелни майки годишно до 1988 г., през следващия 10 годишен период производството спадна до 3 – 4 хиляди пчелни майки за година. Това създаде условия за стихийно и неконтролирано производство на пчелни майки и роеве в страната. Проведените изследвания в периода от 1988 г. насам показват, че процесите на биологично /генетично/ замърсяване са проникнали в микрорайоните на резерватите със запазени чисти български пчели /главно в планинската част на страната/, което е катастрофална тенденция, поставяща под угроза съхраняването и устойчивото използване на генофонда на българската медоносна пчела. Основа на селекцията на пчелите в България е българската медоносна пчела, поради доказаните й биологични и продуктивни предимства и тясна приспособеност към природо-климатичните условия и медоносна растителност на страната. В момента в страната има 11 625 пчелни семейства под селекционен контрол. По данни на Министерството на земеделието и храните през 2010 г. наличните пчелни семейства в страната са 613 262 броя, което е едва 1,9% по-малко в сравнение с броя им през 2009 година. Това показва, че драстично намаление в броя на пчелните семейства към момента не се наблюдава. Добитото количество пчелен мед възлиза на 10 595 тона, което е с 11,2% повече от добития мед през 2009 година. През 2010 г. средният добив от пчелно семейство възлиза на 19 кг. Износът на пчелен мед през 2010 г е нараснал до 8 540 т, което е с 39,6% повече спрямо 2009г и показва че въпреки някои трудности секторът се развива успешно.

Таблица 175 Базисна информация

Таблица 176 Развъден статус

Таблица 177 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Висока устойчивост. Издържа както на високи, така и на ниски температури и добре презимува. Не проявява голяма склонност към роене. Склонна към „тиха” смяна (самосмяна) на пчелните майки. Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога смесено.

Таблица 178 Цвят

Таблица 179 Основни екстериорни измервания

Таблица 180 Медопродуктивност

Таблица 181 Репродукция и използване