Разнообразните екологични и стопански условия в България и различните потребности и интереси на местното население са позволили у нас да бъдат създадени голям брой породи овце. Към днешна дата вече се считат за изчезнали описаните в миналото Риломанастирска овца и Свищовска овца. Не е ясна съдбата на Букьовската овца, Панагюрската овца, Котленска овца, Странджанска овца, Среднопланинска овца. За останалите местни породи са създадени развъдни организации, но независимо от това, съществуването на част от породите продължава да е под въпрос. На границата на изчезване е Старозагорската овца – през 2011 г. под контрол на развъдната организация са 680 овце. Само преди 30 години овцете от тази порода са били над 145 хил., а преди 50 години – над един милион. Подобна е ситуацията с Бялата маришка овца, при която, през последните три години броят на контролираните овце е намалял с 30 % и през 2011 г. се контролират 773 овце и 25 коча в 10 стада. Застрашени от изчезване са Тетевенската овца, от която под селекционен контрол през 2011 са 694 овце, Брезнишка – 812 , Местна карнобатска – 255. Сравнително стабилни са популациите на Дъбенската овца, с контролирани през 2011 г. 5302 овце, Каракачанската овца – 3529, Медночервена шуменска – 4138, Вакла маришка – 1665, Среднородопска – 3356, Реплянска – 1554, Софийска (Елинпелинска) – 1380, Западностаропланинска – 1076, Копривщенска – 1039 и Сакарска – 1450 овце. Овцете от местните породи са със сравнително ниска продуктивност. Най-ценното при тях е уникалният, неповторим генофонд, който трябва да бъде запазен. По тази причина, при по-голяма част от тези породи селекция не се води. Развъдната работа е насочена към опазване на генофонда, типизиране на породите и увеличаване на броя им до преминаването на границите на застрашеност. Отглежданите в миналото у нас породи като цяло не са се отличавали с висока вълнодайна продуктивност и добри свойства на вълната. Изключение прави може би единствено Карнобатската овца. От средата на миналия век започва работа по създаване на вълнодайно овцевъдство у нас. На основата на кръстосване на местните овце с едни от най-високопродуктивните вълнодайни породи в света (Меринофлайш, Ставрополска, Кавказка, Асканийска, Австралийски меринос, Новозеландски коридел, Линкълн, Ромни-марш и др.) са създадени 4 тънкорунни – Североизточнобългарска, Тракийска, Карнобатска и Дунавска и 4 полутънкорунни породи- Старопланинска и Родопски цигай, Севернобългарски и Южнобългарски коридел. От дистанцията на времето е трудно да се прецени защо е взето решение овцевъдството ни да бъде насочено именно към вълнодайното производство. Обяснение се търси в мощното развитие на текстилната ни промишленост по онова време. От началото на века обаче, вече са известни изкуствените влакна и тъканите от тях. Статистическите данни, с които разполагаме, показват, че още през 70-те години на миналия век, в сравнение с 60-те производството на вълна в Северна Америка намалява почти с 40%, а в Южна Америка и Европа се задържа практически на едно ниво. В следващото десетилетие, в сравнение с предходното, общото производство на вълна в света намалява с 6 %, като към продължаващото намаляване на производството на вълна на американските континенти се присъединяват Африка и Океания. Тези сигнали въобще не са отчетени и у нас продължава усилено да се работи към претопяване на местните породи и създаване на вълнодайно овцевъдство. В началото на настоящето столетие настъпва истински срив в производството на вълна, като в световен мащаб то се свива в сравнение с 1961 г. с 12 %, а у нас със 70%. През последните 10 години световното производство намалява с още 10%. В момента в овцевъдството се извършва развъдна дейност от 13 развъдни организации, които са обхванали 179 128 броя овце. С най голям брой са овцете от млечно направление, те представляват 67,3 % и автохтонно направление – 25,8 %. Овцете от вълнодайно направление са намалели до 5988 броя, като са представени от Североизточнобългарска тънкорунна порода, а другите тънкорунни породи са представени от по едно стадо. В сравнение с 2009 г. овцете, с които се извършва развъдна дейност са се увеличили от 134 852 броя на 179 128 броя или с 32,8%. В козевъдството се извършва развъдна дейност от две развъдни организации, които обхващат 4777 броя кози – 84,9 % са млечни и 15,1 % автохтонни. Броят на обхванатите кози в сравнение с 2009 г. се запазва.

1.1.1.1.Бяла маришка овца

Таблица 80 Базисна информация

Таблица 81 Развъден статус

Таблица 82 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

За Белите Маришки овце са характерни удължена форма на тялото, крайниците и опашката. Главата обикновено е къса до средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг, тесен до средноширок. Гръдния кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги със здрава костна система. Животните са добре зарунени. Коремът при някои е слабо зарунен, а при други- незарунен. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя така-наречената “качулка”, която има декоративен характер. Вълната около скакателните и карпални стави също не се стриже.

Таблица 83 Описание

Таблица 84 Цвят

Таблица 85 Основни екстериорни измервания

Таблица 86 Млечна продуктивност

Таблица 87 Вълнодайна продуктивност

Таблица 88 Месна продуктивност

Таблица 89 Репродукция и използване

1.1.1.1.Вакла маришка овца

Таблица 90 Базисна информация

Таблица 91 Развъден статус

Таблица 92 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

За Ваклите Маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали. Шията е дълга тясна. Холката е средно дълга средно висока. Гърбът е дълъг и тесен. Краката са дълги незарунени. Коремът също е незарунен. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите, някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.

Таблица 93 Описание

Таблица 94 Цвят

Таблица 95 Основни екстериорни измервания

Таблица 96 Млечна продуктивност

Таблица 97 Вълнодайна продуктивност

Таблица 98 Месна продуктивност

Таблица 99 Репродукция и използване

1.1.1.1.Каракачанска овца

Таблица 100 Базисна информация

Таблица 101 Развъден статус

Таблица 102 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

Животните са дребни с компактно телосложение, с жив темперамент, енергични и подвижни, способни да извършват значителни преходи.

Таблица 103 Описание

Таблица 104 Цвят

Таблица 105 Основни екстериорни измервания

Таблица 106 Млечна продуктивност

Таблица 107 Вълнодайна продуктивност

Таблица 108 Месна продуктивност

Таблица 109 Репродукция и използване

1.1.1.1.Среднородопска овца

Таблица 110 Базисна информация

Таблица 111 Развъден статус

Таблица 112 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

Животните са дребни, приземни с подчертано развит гръден кош. Дълбочината на гърдите е 27 см, а ширината – 19 см. Главата е средно голяма със слабо изпъкнала профилна линия. Ушите са средно големи и хоризонтално поставени. Краката са тънки и здрави, с много твърди копита. Други особености Овцете не страдат от копитни заболявания и повреди на крайниците, въпреки планински преходи по стръмните и скални родопски терени.

Таблица 113 Описание

Таблица 114 Цвят

Таблица 115 Основни екстериорни измервания

Таблица 116 Млечна продуктивност

Таблица 117 Вълнодайна продуктивност

Таблица 118 Репродукция и използване

1.1.1.1.Сакарска овца

Таблица 119 Базисна информация

Таблица 120 Развъден статус

Таблица 121 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

Овцете са сравнително дребни. Главата на овцете е средно голяма, с права профилна линия. Ушите са средно дълги, хоризонтално поставени. Костите на краката и копитата са здрави и устойчиви на каменистите терени на Сакар планина.

Таблица 122 Описание

Таблица 123 Цвят

Таблица 124 Основни екстериорни измервания

Таблица 125 Млечна продуктивност

Таблица 126 Вълнодайна продуктивност

Таблица 127 Репродукция и използване

1.1.1.1.Старозагорска овца

Таблица 128 Базисна информация

Таблица 129 Развъден статус

Таблица 130 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

Едра, ръстовита, удължени форми: глава-нежна и удължена, с изпъкнал лицев профил, незарунена; уши- дълги и увиснали; шия- дълга, често необрасла с вълна; гърди- сравнително тесни и плитки; крака- дълги, тънки, и здрави и със здрави копита, незарунени.

Таблица 131 Описание

Таблица 132 Цвят

Таблица 133 Основни екстериорни измервания

Таблица 134 Млечна продуктивност

Таблица 135 Вълнодайна продуктивност

Таблица 136 Репродукция и използване

1.1.1.1.Хиос

Таблица 137 Базисна информация

Таблица 138 Развъден статус

Таблица 139 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

Главата на животните е със слабоизпъкнал профил. Ушите са средноголеми и леко провиснали. Тялото е с удължени пропорции – типично млечен тип. Костите са тънки и здрави. Коремът е гол или слабо зарунен. Вимето обикновено е черно оцветено и е добре развито, големината и дължината на цицките са подходящи за машинно доене. Допускат се пигментни петна по тялото при раждането, които в последствие избеляват
Други особености Агнетата се реализират в ранна възраст, като “Леки“ и не са подходящи за угояване до по-високо живо тегло, поради по-слабата им замускуленост.

Таблица 140 Описание

Таблица 141 Цвят

Таблица 142 Основни екстериорни измервания

Таблица 143 Млечна продуктивност

Таблица 144 Вълнодайна продуктивност

Таблица 145 Репродукция и използване

1.1.1.1.Цигай

Таблица 146 Базисна информация

Таблица 147 Развъден статус

Таблица 148 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Екстериорни особености

Тялото на животните е компактно. Главата е клинообразна с права профилна линия, покрита с къси покривни косми. Ушите са прави, средно големи. Краката са средно дълги, зарунени до карпалните и скакателните стави.

Таблица 149 Описание

Таблица 150 Цвят

Таблица 151 Основни екстериорни измервания

Таблица 152 Млечна продуктивност

Таблица 153 Вълнодайна продуктивност

Таблица 154 Репродукция и използване