Според видовете източници на енергия енергийните ресурси са възобновяеми и невъзобновяеми.

1.1.1.     Невъзобновяеми енергийни източници

Невъзобновяемите енергийни източници (нефт, природен газ и въглища) са изкопаеми ресурси, формирани в продължение на милиони години от останките на растения и животни, затиснати от слоеве скали и пясък под земната повърхност. С течение на времето, под действието на високата температура и налягане те са се превърнали във въглища, нефт (петрол) или природен газ. Добивът на тези изкопаеми горива е свързан с нарушаване на природната среда – изменения на релефа, унищожение на обработваема земя, натрупване на кариерни материали, рушене на почвата и др. Тези горива са ограничени като количество и ще бъдат изчерпани (примерно след 70-130
години). С напредването на времето цената им ще расте. Изгарянето им създава значителен въглероден отпечатък, което води до увеличаване на парниковия ефект.

• Въглищата са образувани в продължение на милиони години. Представляват горими черни или кафяво-черни седиментни скали с голямо количество въглерод и въглеводороди (над 50% от теглото и над 70% от обема на въглищата е въглерод).
• Нефтът (петрол) е смес от въглеводороди, образувани от растения и животни, които са живели преди милиони години. Суровият петрол е изкопаемо гориво и съществува в течна форма в подземни басейни или резервоари, в малки пространства в седиментните скали или близо до повърхността. Добива се чрез изпомпване.
• Природният газ съдържа различни съединения, но най-важният му компонент е метан (CH4). Природният газ има по-голяма калоричност от нефта и е значително по-богат на енергия от въглищата. Използва се за нуждите на химическата, стъкларската, порцеланово-фаянсовата и други промишлености, както и от някои ТЕЦ.
• Ядрена е енергията, която се освобождава при ядрен разпад или синтез. Тя е изключително богат източник на енергия (един грам уран-235 осигурява повече енергия от 3,5 тона въглища), екологично чиста е, не замърсява въздуха. Днес ядрената енергия предоставя около 15% от електроенергията в световен мащаб и така всяка година се спестява изхвърлянето на повече от два милиарда тона въглероден диоксид или 20% от глобалните емисии на CO 2 от енергетиката. Въпреки всички тези предимства, излъчваните редиоактивни лъчи са опасни за живота на организмите и човека. Опасност за околната среда обаче може да възникне и при неправилно съхраняване на радиоактивните отпадъци.

1.1.2.     Възобновяеми енергийни източници

Възобновяема е енергията, получена от източници, които се приемат за естествено възстановяващи се или за практически неизтощими – слънчева светлина, вятър, приливи, геотермална енергия и др..

През 2008 г. около 19% от глобалното потребление на енергия е от възобновяеми източници (включително около 13% от традиционна биомаса (дърва за огрев и други, главно изгаряни за отопление) и 3,2% е от електрически централи (ВЕЦ). Новите възобновяеми източници – малки водноелектрически централи (малка руслова ВЕЦ), съвременна биомаса, вятърни електроцентрали, слънчеви и геотермални електроцентрали, биогориво – дават други 2,7% от потреблението на енергия, като делът им бързо нараства.

• Вятърната енергия представлява кинетичната енергия на въздушните маси в атмосферата. Тя се превръща в полезна форма на енергия – механична (вятърът е използван за задвижване на платноходи, за помпане на вода за напояване или за задвижване на вятърни мелници) или за производство на електрическа енергия чрез ветрогенератори. Вятърната енергия е чиста, без вредни емисии.

• Слънчева енергия. В България, една от най-слънчевите държави в Европа, не можем да се похвалим с рационално използване на светлината, за разлика
  от държави с по-неблагоприятен климат от нашия. Два слънчеви панела могат да покрият половината от нуждите от гореща вода (55°С) на четиричленно семейство, консумиращо 200 литра на ден. Инвестицията се възвръща за около 5 години. На соларната енергетика се възлагат големи надежди. За последните 35 години цената на фотоволтаичните модули намаля сто пъти – от 76.7 $/W на 0.74 $/W. Някои от европейските страни, които са ориентирани към 100% възобновяеми енергии, силно разчитат на слънчевата енергия.

• Водната енергия (под формата на кинетична енергия, температурни разлики или осмотична енергия) също може да бъде използвана. Тъй като водата има към 800 пъти по-голяма плътност от въздуха, дори малък поток от вода може да породи значителни количества енергия. Водноелектрическите централи преобразуват кинетичната енергия на водата в електричество. В България се наблюдава особен интерес към изграждането на малки руслови ВЕЦ.

• Геотермалната енергия намира приложение в отоплението и охлаждането на сгради. Температурата на почвата и водата е почти постоянна на дълбочина до 5 м – около 10°С, което я прави по-топла от външния въздух през зимата и по студена от него през лятото.

• Биоенергията се получава от растителна или животинска биомаса. Растенията фотосинтезират и в резултат на образуваните органични вещества нарастват и създават биомаса, която може да бъде използвана директно като гориво или за добиване на биогорива. Биогоривата биодизел и биоетанол, които се произвеждат от биомаса на земеделски култури, могат да бъдат изгаряни в двигатели с вътрешно горене и бойлери. При изгаряне на биогоривата се отделя складираната в тях химическа енергия.

• Дървесината е най-древният източник на енергия, използван от хората за отопление и производство на различни продукти. С развитие на технологиите, тя е изместена от изкопаемите горива, отличаващи се с по-висока калоричност, по-лесен добив и начин на употреба. Установено е, че при изгаряне на 1 тон дървесина се отделя 26,5 пъти по-малко пепел, 30 пъти по-малко SO2 и 5 пъти по-малко N2O2 в сравнение с въглищата. За България стопански интерес представляват бързорастящите дървесни видове, като топола, върба, акация и др. У нас има богат опит в селекцията на бързорастящи видове за производство на строителна и технологична дървесина. Това е обективна предпоставка за осигуряване на посадъчен материал за създаване на енергийни плантации.

Биоенергията обхваща използването на твърди, течни и газообразни горива.

Газообразно биогориво. В най-типичния случай от биомасата се получава биогаз със съдържание 50-87% метан, 13-50% CO2, незначителни примеси H2 и H2S. След пречистването на биогаза от СО 2 се получава биометан. Биометанът е
пълен аналог на природния газ, като разликата е само в произхода. Течно биогориво. За суровина се използват слънчогледови култури, рапица, захарна тръстика, палмово олио и др. На практика всеки тип органична суровина, богата на въглеводороди и достъпна в големи количества, е пригодна за производството на биогорива – например в Испания се развива проект за използването на портокалови кори за производство. Най-големи добиви (от 7 до 13 пъти по-големи от тези на захарна тръстика) се получават от използването на водорасли. Твърдите биогорива са на първо място дървесина за горене, включително под формата на дърва за горене, дървени брикети и други видове като например органични отпадъци от бита. Този вид биогорива имат най-голямо разпространение в развиващите се страни, заради минималните инвестиции, необходими за използването му. В България също са много разпространени. Изгарянето на твърдите биогорива носи големи вреди за човешкото здраве, когато се извършва в открити огнища и в старите печки за твърдо гориво без филтърни системи. При горенето се отделят въглероден двуокис, серен двуокис и фини прахови частици.

Предимства на възобновяемата енергия. Възобновяемата енергия се нарича още и „зелена енергия“, понеже тя е изключително важна за устойчивото развитие.

Нейните предимства могат да се разглеждат в 4 насоки:

1. Намалено влияние върху изменението на климата – ВЕИ имат по-нисък въглероден отпечатък по време на строителството и почти нулев по време на експлоатацията им.
2. Достъпност и сигурност на доставките на енергия – слънцето, вятърът и водата са налични почти навсякъде и са безплатни. Чрез тях всяка държава може да бъде независима от внос на енергия от други страни.
3. Дългосрочните икономически изгоди: тенденцията е цените на ВЕИ да спадат, а на изкопаемите горива да нарастват.
4. Населението одобрява екологично чистата енергия. Няма най-предпочитан вид възобновяем енергиен източник. В зависимост от местните климатични дадености, един или друг вид се явява най-подходящ. Обаче с оглед на ограниченото време на добив на енергия най-доброто решение е да се комбинират няколко типа възобновяеми източници, за да може недостатъкът на всеки от тях да се компенсира от предимствата на друг.

Източник: http://education.ecofund-bg.org/