Замърсяването на въздуха е една от основните екологични причини за редица
заболявания в Европа. Ефектите от лошото качество на въздуха се усещат най-силно в
градските райони, където хората изпитват значителни здравословни проблеми и при
екосистемите, където се уврежда растителността. Икономическите дейности, свързани
с пътния трафик, производството на електрическа и топлинна енергия, промишлеността
и селското стопанство са основен източник на замърсяване на въздуха. Фините прахови
частици (ФПЧ10), озонът (О3), бензо(а)пирен (индикатор за полициклични ароматни
въглеводороди) и азотен диоксид (NO2) са основните и най-проблемни замърсители по
отношение качеството на атмосферния въздух и човешкото здраве. За опазване
качеството на атмосферния въздух в Европейския съюз (ЕС) са въведени и приети
редица нормативни документи с които се регламентират минимално допустимите
концентрации на замърсители, мерки които държавите членки следва да предприемат
за подобряване чистотата на атмосферния въздух, изисквания за приемане на
национални и местни нормативни актове, стратегии, програми и др. Рамковите
директиви за управление качеството на въздуха се явяват ключов елемент от
стратегията на Европейския съюз за подобряване качеството на въздуха като
цяло. Изискванията от европейското законодателство са транспонирани на национално
ниво със Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) (Обн. ДВ, бр. 45 от
28.05.1996г., изм. и доп. бр. 12 от 03.02.2017г.) и подзаконовата нормативна уредба
като: Наредба №7 от 03.05.1999г. за оценка и управление качеството на атмосферния
въздух, Наредба №11 от 14 май 2007г. за норми на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, Наредба №12 от 15.07.2010г. за нормите за серед диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух и Наредба №14 от 23.09.1997г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. С така установената законодателна рамка се установяват норми за нивата на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой и се определят условията, реда и начините за подобряване на качеството на атмосферния въздух в районите, в които е установено превишаване на допустимите норми.  Източник: Програма за качеството на атмосферния въздух на община Благоевград за периода 2019÷2023г..

1.1.1.     Емисии на парникови газове в сектор „Селско стопанство“

По данни от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) в България ежегодно се
издават Национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове.
Докладите се изготвят във връзка с ангажиментите на България с подписването на
Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК) и включват ивентаризация на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглътители съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата е първият и главен международен юридически инструмент засягащ изменението на климата на глобално ниво. Основната цел на Конвенцията е “Да се стабилизират концентрациите на ПГ в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасната антропогенна намеса в климатичната система”. През 1995 г. България ратифицира Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата. Инвентаризациите обхващат емисиите на преки парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O); прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Емисиите на хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF6) са обект на проучванията в България от 1995 г. Eмисиите на парникови газове (ПГ) от сектор Селско стопанство са резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите, обработка и съхранение на животински отпадъци.
Процесите и дейностите от горепосочените под-сектори са източници основно на газовете CH4 и N2O. Процесните емисии на ПГ в сектор Селско стопанство са обособени в следните под- сектори:

• Ентерична ферментация на селскостопанските животни;

• Третиране на отпадъците от селскостопански животни;

• Добив на ориз, CH4;

• Емисии на N2O от селскостопански почви (торене);

• Изгаряне на растителни отпадъци от стърнищата.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират и известни количества ПГ- прекурсори. Въпреки, че изгарянето на стърнищата е забранено в България, практиката сочи, се изгарят не само стърнища, но и площи с насаждения, които нямат икономическо значение за собствениците. Поради това в инвентаризацията се правят оценки и на този източник на емисии на ПГ. Селското стопанство емитира общо 38 282 t амоняк, като най-голям източник е едрият рогат добитък (млечни крави и биволици). През 2009 г. селското стопанство емитира 35 374 t неметанови летливи органични съединения. Най-голям източник са едногодишните насаждения с наторяване. Селското стопанство е източник и на парникови газове. Основните парникови газове, които се отделят от селскостопанските дейности са метан и двуазотен оксид. През 2018 г. секторът земеделие допринася с 11,10% към общите емисии на парникови газове в България (без NMVOCs). През 2009 г. емисиите от сектор “Селско стопанство” представляват 10,5% от общите емисии на парникови газове на България. Анализът на данните показва намаление на общите емисии от селското стопанство с 67,4% спрямо базовата 1988 г. След 2004 г. се наблюдава стабилна тенденция към намаляване на емисиите, което се дължи на реформа в селскостопанските предприятия. Тенденцията на емисиите на парникови газове от 1988 до 2018 г. показва спад от 53,40% за този сектор поради намаляване на данните за дейността.

Тенденция на емисиите на парникови газове от селското стопанство

През 2018г емисиите на CH4 изразени в CO2-екв. са 27% от сумарните емисии на ПГ. В
периода след 2004 г. се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на емисиите, поради намаляване на броя на отглежданите животни. Емисиите на метан представляват 36% от общите емисии на сектора през 2009 г. След 2002 г. се наблюдава стабилна тенденция към намаляването им, поради намаляване на броя селскостопански животни в страната. Най-голям източник на емисии на метан (като СО2 – екв.) от селското стопанство е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 21,9 % от емисиите на сектора. През 2004 г. емисиите на CH4 изразени в CO2-екв. са 1 491.5 Gg, около 2% от сумарните емисии на ПГ. През 2004 г. се наблюдава леко намаление спрямо 2003 г. с 0.7%, което се дължи на слабо преразпре-деление на основните типове животни. Значителни са и емисиите на N2O от сектора. През 2018 г този дял е 73%. Най-голям дял от тях заемат емисиите от селскостопанските почви с 89,63%, което е увеличение в сравнение с 2004 г (87%), но се запзва усточива тенденция за целия период 1988- 2003 г. когато делът остава в рамките на 83 – 88%. Емисиите на N2O от третирането на животинските отпадъци и от изгарянето на растителни отпадъци на стърнищата са на един порядък по-малки и сумарно са около 13 – 15% от общите емисии на N2O от сектора. От 1988 г. емисиите на CH4 от селското стопанство са намалели с 71% и на N2O емисии с 40%. Емисиите на CH4 са 69,47 Gg през 2018 г. Намалението за 2018 г. е 0,88% в сравнение с 2017г. Емисиите на N2O са намалели от 16,01 Gg през 2017 г. на 15,59 Gg през 2018 г. В Таблицата са дадени трендовете на емисиите на ПГ от селското стопанство за периода 1988-2018.

Таблица 182 Трендовете на емисиите на ПГ от селското стопанство за периода 1988-2018

Тренд на емисии на ПГ в сектор „Селско стопанство“ по под- сектори (Gg – CO2-екв) за периода 1988 -2018 г.

Легенда: 3 – Селско стопанство; А – Ентерична ферментация; B – третиране на животински отпадъци; С – Отглеждане на ориз; D – селскостопански почви; F – изгаряне на селскостопански отпадъци на полето; H –торене.

Важните категории са 3D – селскостопански почви (65%) и 3.А – Ентерична ферментация (23%), следвани от 3.B –Третиране на животински отпадъци (9%).

Таблица 183  Емисии на ПГ от селското стопанство за периода 1988-2018г по сектори

Както може да се види на горните фигура и таблица, общата тенденция е за намаляване на емисиите в повечето сектори. Причините за намаляването са структурните промени в земеделските стопанства, които водят до намаляване на популациите на селскостопански животни и намаляване на площта на обработваемите земи.

Източник: http://eea.government.bg/bg/dokladi/unfccc – Национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове

1.1.1.     Област Благоевград

По данни от регионалните доклади за състоянието на околната среда на РИОСВ Благоевград за 2017г, 2018г и 2019г качеството на атмосферния въздух (КАВ) в община Благоевград се оценява чрез анализ на данните, получените от пункта за мониторинг (АИС- Благоевград) и сравнение на измерените концентрации за контролираните замърсители с нормите за КАВ, заложени в нормативните актове (национални и на ЕС).
Съгласно изискванията на чл. 11, Приложение № 6 от Наредба № 12 от 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и озон в
атмосферния въздух, АИС – Благоевград е категоризирана като градски фонов пункт, разположен в застроената част на града, без преобладаващо влияние на емисии от производствени и други дейности. Обхватът на АИС – Благоевград е от 100 м до 2 км, станцията е разположена на площадката на Хидрометеорологична обсерватория – гр. Благоевград към НИХМ-БАН, филиал Кюстендил. АИС – Благоевград контролира основните показатели за КАВ по чл. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (Директива 96/62/ЕС) – ФПЧ10, SO2, NO2, бензен, ПАВ, NO, O3, два допълнителни (Toluene и P-Xylene), оборудвана е още със стандартен набор
метеорологични параметри (СНМП). Изпитванията се извършват съгласно – БДС ISO 10 473, БДС EN 14 212, БДС EN 14 211, БДС EN 14 625, БДС EN 14 662-2. СНМП включва определянето на метеорологичните параметри: посока и скорост на вятъра, температура, налягане, влажност и сила на слънчевото греене. Анализът на данните за периода 2017г-2019г показва, че през 2017 г. и 2018г. нивата на основните показатели за качеството на атмосферния въздух с изключение на ФПЧ10 са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Към 31.12.2019 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2017 г. от АИС- Благоевград не е регистрирано нито едно превишение на средноденонощните, средночасовите и средногодишните норми за показатели: азотен диоксид и озон, регистрирани са две
превишения на средноденонощната норма и четири превишения на средночасовата
норма за серен диоксид. През 2018 г от АИС- Благоевград не е регистрирано нито едно
превишение на средноденонощните, средночасовите и средногодишните норми за показатели: азотен диоксид, серен диоксид и озон.През 2019 г. от АИС- Благоевград не е регистрирано нито едно превишение на средноденонощните, средночасовите и средногодишните норми за показателите азотен диоксид и серен диоксид. За 2019г е регистрирано едно превишение на краткосрочната целева норма (КЦН) за опазване на човешкото здраве по показател озон. Броят на превишенията на праговите стойности на средно- денонощната норма (ПС на СДН) за ФПЧ10- 50 µg/m3, надвишава допустимия по Наредба №12/2010 г. за 2017 г. и 2018 г. През 2019 г. регистрираните превишения на СДН на ФПЧ10 е 33 бр, което е под нормативно допустимият брой превишения- 35 бр. за една календарна година. Превишенията по показател фини прахови частици се регистрират основно през зимния отоплителен сезон, и това се дължи на широката употреба на твърди горива за отопление в битовия сектор, транспортния трафик и характерните за сезона безветрие, мъгли, температурни инверсии, създаващи условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния слой. През 2019 г. се наблюдава и понижение на средномесечните концентрации на ФПЧ10, в
сравнение с 2017 г. и 2018 г. Сравнено с 2017 г., през 2018 г., броят на дните с превишение на средноденонощната норма за ФПЧ10 е нараснал с 3 %. Сравнено с 2017 г. и 2018 г. през 2019 г., броят на дните с превишение на средноденонощната норма за ФПЧ10 е намалял с 50 %.

Разпределение на средномесечните концентрации на ФПЧ10 – 2017 г., 2018 г. и 2019г.

Измерени средногодишни концентрации на ФПЧ10- 2017 г., 2018 г. и 2019 г., спрямо СГН

Във връзка с поетите ангажименти на Р България за осигуряване постигането на
установените норми за качеството на атмосферния въздух и на основание чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, община Благоевград е разработила и изпълнява Програма за намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух (ФПЧ10) и полициклични ароматни въглеводороди на територията на гр. Благоевград и план за действие, с период на действие 2015 г. – 2018 г. С решение №265/28.09.2018 г. на Общински съвет- Благоевград е приета „Актуализация на общинска програма за качество на атмосферния въздух и достигане на установените норми на фини прахови частици (ФПЧ10) и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) на територията на община Благоевград, с период на действие 2019- 2023 г.“. През 2019 г. и 2020 г. Община Благоевград продължава да работи в посока изпълняване на мерките заложени в „Актуализация на общинска програма за качество на атмосферния въздух и достигане на установените норми на фини прахови частици (ФПЧ10) и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) на територията на община Благоевград, с период на действие 2019- 2023 г.“. Източник: Програма за качеството на атмосферния въздух на община Благоевград за периода 2019÷2023г..

1.1.1.1.Източници на емисии във въздуха

Контролът на обекти и дейности с неподвижни източници на емисии в атмосферния въздух на РИОСВ-Благоевград през периода 2017 – 2019г обхваща около 100 обекта с над 170 неподвижни източници на емисии. Всички работещи обекти са обхванати в план за контролната дейност, като предвид техния брой и разпоредбите на чл. 25, ал. 3 от ЗЧАВ, обектите се проверяват най- малко веднъж на две години. През 2019 г. са извършени 116 проверки по прилагане на Закона за чистотата на атмосферния въздух и съставени 3 акта за установяване на административни нарушения. През 2019 г. са проведени измервания на 96 броя неподвижни източници на емисии в общо 41 броя обекти. Предприятията, попадащи в обхвата на чл. 34, ал. 2 от Закона за изменение на климата и имащи издадено Разрешително за емисии на парникови газове /РЕПГ/ в териториалния обхват на РИОСВ- Благоевград към 31.12.2019 г. са общо 2 („Булгартрансгаз” ЕАД, гр. София за обект: Компресорна станция – Петрич и „Благоевград БТ” АД, гр. Благоевград, за горивна инсталация с номинална топлинна мощност 28 MW във Фабрика за производство на тютюневи изделия, гр. Благоевград). През 2019 г. РЕПГ на „В и ВГД Оранжерии – Петрич“ ООД, гр. Петрич, оператор на Инсталация за производство на топлоенергия за целите на оранжериен комплекс и добив на ел. енергия за производство на зеленчуци, е отменено с Решение № 158-Н0-И0-А1-О/2019 г. на Директора на ИАОС – София. През 2017 г. и 2018г. са извършени по 45 бр. проверки, а през 2019ч – 57 бр. Проверки на обекти, експлоатиращи оборудване (хладилни, климатични и термопомпени инсталации) с флуорирани парникови газове, вещества нарушаващи озоновия слой и на ползватели на флуорирани парникови газове. При извършените проверки не са констатирани нарушения на нормативната база. Дадените през 2019г 23 броя предписания за допълнителна информация и актуализация на наличната на обектите документация са изпълнени в указаните от експертите на инспекцията срокове. Източник: Програма за качеството на атмосферния въздух на община Благоевград за периода 2019÷2023г..

1.1.2.     Област Смолян

През периода 2017-2019 се наблюдава тенденция за намаляване на замърсяването с ФПЧ10 в област Смолян. Съгласно данните от направените 365 измервания през 2017г., 84 броя (27% от всички анализи) надвишават ПС на СДН за ФПЧ10. Наднормените стойности по месеци са както следва: през м.януари – 25 бр.; февруари – 21 бр.; март – 10 бр.; април – 2 бр.; май – 1 бр.; ноември – 15 бр. и декември – 10 бр. При анализ на резултати за 2017 год. е видно, че наднормените стойности за ФПЧ10 са през зимните месеци, като през месеците – януари, февруари, ноември и декември е измерена месечна концентрация над 50 µg/m3 . През следващите две години (2018 г и 2019 г) се наблюдава леко намаляване на броя измервания, надвишаващи ПС на СДН за ФПЧ10. През 2018г са извършени 312 измервания на ФПЧ10, от които наднормените стойности са 57 (18%) от всички измервания. Месечните наднормени стойности са: м. януари – 17; м. февруари – 8; м. март – 2; м. април – 1; м. октомври – 2; м. ноември – 9 и м. декември – 18. Резултатите за 2018 г. показват, че наднормените стойности за ФПЧ10 са през зимните месеци, като през месеците – януари и декември е измерена месечна концентрация над 50 µg/m 3. През 2019 г. са извършени 334 измервания за ФПЧ10, от които наднормените стойности са 56 бр. (17 %) от всички анализи. Наднормените стойности по месеци са, както следва: през м. януари – 19 бр.; м. февруари – 12 бр.; м. март – 5 бр.; м. април – 4 бр.; м. октомври – 2 бр.; м. ноември – 4 бр. и
м. декември – 10 броя. При анализ на резултатите за 2019 година е видно, че наднормените стойности за ФПЧ10 са през зимните месеци, като през месеците – януари, февруари и декември, месечната концентрация е над 50 µg/m3. Високите стойности през зимните месеци и за трите години увеличават както средногодишна концентрация на ФПЧ10, така и допустимият брой превишения за една календарна година. Причина за значителният брой превишения през зимния сезон, са географското разположение на града, специфичните метеорологични условия /ниска скорост на вятъра, наличие на инверсии и др./ и невъзможност за разсейване на атмосферните замърсители. На фигурата по-долу са показани средните месечни стойности на замърсител ФПЧ10 за АИС – Смолян за периода 2012-2019г..

Средни месечни стойности на замърсител ФПЧ10 за АИС – Смолян за периода 2012 – 2019 г.

Средногодишната стойност за гр. Смолян, измерно от АИС „Смолян“ за 2017 г. е 39,42 µg/m3 за 2018 г. е 36,14 µg/m3, за 2019 г. е 33,65 µg/m3 , при норма 40 µg/m3, което показва, че няма превишения. Основен замърсител по показател ФПЧ10 е битовото отопление, интензивния транспорт и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура. Максималните стойности на КФС „Рожен” през зимата се отчитат с от 1 до 3 дни по- късно от АИС „Смолян”. През лятото тенденцията е високите стойности да се установяват на КФС „Рожен”, а после в АИС „Смолян”, което води до извода, че преноса е от вътрешността на страната. С Решение № 860/18.12.2014 г. на Общински съвет – Смолян, е приета Програма за намаляване замърсяването с ФПЧ10 на територията на община Смолян и План за действие 2015-2020 година. През 2016 г., с Решение № 183/12.05.2016 г. на Общинския съвет – Смолян е приета актуализацията на Програма за намаляване замърсяването с финни прахови частици (ФПЧ10) и План за действие 2015-2016 г.

1.1.1.1.Източници на емисии във въздуха

На територията на РИОСВ Смолян, където се намира област Смолян има 345 инсталации с над 3 кг фреон и/или с над 5 t/CO2 e.q. През 2017г. са проверени инсталации в 29 обекта, през 2018 – 39 обекта, а през 2019 г – 37 обекта. При проверките не са констатирани нарушения и няма съставени актове, освен един през 2019 г, свързан с непредставяне на „Годишен отчет за използвани количества на ФПГ“, като на дружеството е съставен АУАН и е издадено НП. В региона преобладават производствени горивни източници под 0,5 MW, които не се нормират, но преобладаващата част от сигналите за замърсяване на въздуха са от дейността им. Основни производствени замърсители на територията на инспекцията са асфалтовите бази, мелниците към обогатителните фабрики за руда, сушилните към дървопреработващите предприятия. При извършен емисионен контрол на обектите замърсители в региона и констатиране на превишения на нормите за допустими емисии (НДЕ) се предприемат административно наказателни мерки.

1.1.2.     Област Хасково и област Кърджали

По данни от регионалните доклади за състоянието на околната среда на РИОСВ Хасково за периода 2017г-2019г. Състоянието на атмосферния въздух в района на областите Хасково и Кърджали се следи от два автоматични пункта и един ръчен пункт на МОСВ:

• АИС “Раковски” – категоризирана като градски фонов пункт, разположен в застроената част на гр. Димитровград, отчитащ влияние на емисии от производствени дейности и емисии от битовия сектор. Резултатите от пробовземането (автоматично) се извеждат ежечасно. Обслужва се от РЛ – Хасково към ИАОС. АИС – Раковски контролира следните показатели за КАВ ФПЧ10, SO2, NO2, CO, H2S, NH3 и О3.
  · АИС “Студен кладенец” – категоризирана като градски фонов пункт, разположен в
  застроената част на гр. Кърджали, отчитащ влияние на емисии от производствени дейности и емисии от битовия сектор. Резултатите от пробовземането (автоматично) се извеждат ежечасно. Обслужва се от РЛ – Хасково към ИАОС. АИС – Студен кладенец контролира следните показатели за КАВ – ФПЧ10, Pb aer., SO2, NO2, CO, H2S, NH3 и О3.
  · Пункт “РИОСВ – Хасково” – категоризирана като градски фонов, с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ. Работи пет дни в седмицата, като се извършват по четири пробонабирания (едночасови) в светлата част на денонощието. Анализират се следните показатели за КАВ: SO2 и NO2. За показателите ФПЧ10, кадмий и ПАВ, пробовземането е с продължителност 24 часа. При възникване на инциденти (аварии, пожари, влошени климатични условия и т. н.), които могат да доведат до влошаване качеството на атмосферния въздух се преминава в ускорен график на пробонабиране. Фини прахови частици (PM10)
  През периода 2017-2019г се наблюдава намаляване на замърсяването с ФПЧ10 на територията на РИОСВ-Хасково, където се намират области Хасково и Кърджали. Този
  атмосферен замърсител се контролира денонощно в 3 пункта. През периода 2017г -2019г. са регистрирани следните превишения на средноденонощната норма (СДН) за опазване на човешкото здраве (концентрации над 50 µg/m3) по пунктове, както следва: – в АИС “Раковски”, разположен в гр. Димитровград – за 2017г – 48бр., за 2018г – 35бр., за 2019г – 17 бр. – в АИС “Студен Кладенец”, разположен в гр. Кърджали – за 2017г – 58бр., за 2018г – 43 бр., за 2019г – 22 бр.
  – в ръчен пункт “РИОСВ – Хасково”, разположен в гр. Хасково – за 2017г – 69 бр., за 2018г – 62бр., за 2019г – 36 бр. Направеният сравнителен анализ на регистрираните стойности в пунктовете за мониторинг по години показва положителна тенденция, тъй като регистрираните превишения на средноденонощната норма от 50 µg/m3 периода намаляват почти наполовина. Постигнато е пълно спазване на нормативните изисквания за КАВ в Димитровград и Кърджали, а за Хасково превишенията на СДН са само с едно над допустимите 35 бр./г., регламентирани в Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Превишения на СГН по показател ФПЧ10 за периода 2017-2019г

Както се вижда на фигурата през периода 2017 г – 2019 г измерените средногодишни концентрации на ФПЧ10 са по-ниски от средногодишна норма от 40 µg/m3. Продължава тенденцията за понижение на средногодишната концентрация на ФПЧ10.
През обследвания период замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 е предимно през есенно-зимния период. Основна причина за това са горивните процеси в битовия, търговския и административния сектор с употребата на твърдо гориво, линейните и подвижните точкови източници на емисии – пътища, магистрали, улична мрежа в населените места, автомобилният транспорт. Принос имат и климатичните условия през есенно-зимния период – безветрие и мъгли.

• Серен диоксид

Тенденцията за периода 2017-2019г показва намаляване на замърсяването със серен
диоксид на територията на РИОСВ-Хасково, където се намират области Хасково и Кърджали. През 2017 г. в АИС „Раковски“ са измерени 5 превишения ПС на СЧН от 350 µg/m3 по показател серен диоксид, През 2018г. са регистрирани 5 превишения на ПС за СЧН от 350 µg/m3 и едно превишение на ПС за СДН от 125 µg/m3 по показател серен диоксид, като те не надхвърлят допустимия брой (съответно 24 и 3) стойности за една календарна година. През 2019г са регистрирани 4 превишения на ПС за СЧН от 350 µg/m3. Не е регистрирано превишение на ПС за СДН от 125 µg/m3. Превишенията се дължат на пренос на емисии от енергиен комплекс “Марица Изток” – Стара Загора, при посока на вятъра от североизток. Установена е трайна тенденция за спазване на допустимия брой превишения на нормите по показател серен диоксид.
В останалите два пункта – пункт “РИОСВ – Хасково” и АИС “Студен Кладенец” за периода 2017-2019г не са регистрирани превишения на регламентираните НДЕ за серен диоксид.
Продължава спазването на нормите по показател серен диоксид. Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) Средногодишната концентрация за ПАВ, измерена през 2019г. в ръчен пункт “РИОСВХасково”–гр.Хасково, е 1 ng/m3 и отговаря на средногодишната целева норма от 1 ng/m3. Забелязва се намаление в сравнение с 2017г. и 2018г., когато са отчетени средни годишни стойности от 2,8 и 1,73 ng/m3. Средногодишната концентрация за ПАВ, измерена през 2019г. в автоматична станция АИС ”Студен кладенец”, гр. Кърджали е 1 ng/m3 и отговаря на средногодишната целева норма от 1 ng/m3. Забелязва се понижение на измерената концентрация за ПАВ в сравнение с 2017 и 2018г., когато измерените стойности за този показател са съответно 1,85 и 1,73 ng/m3.

Средногодишна концентрация по показател ПАВ бензо(а)пирен) в ng/m3 за периода 2017-2019г

Oсновна причина за замърсяването на атмосферния въздух с ПАВ е непълното изгаряне на различни видове горива – въглища и дизелово гориво, в това число и битовия сектор. През посочения тригодишен период се наблюдава тенденцията за намаляване концентрацията на ПАВ, което е в пряка зависимост от намалените концентрации на ФПЧ10, тъй като измерването на ПАВ е във фракция от ФПЧ10.

• Озон

Озонът е газ, естествено съдържащ се в атмосферата (приземен слой). Приземният озон се образува при сложни химични реакции, протичащи с други атмосферни замърсители като азотни оксиди, метан, неметанови летливи органични съединения и въглероден оксид, известни като прекурсори на озон под влияние на висока температура и слънчева светлина. Тези процеси протичат най-често през летния период на годината. Озонът се контролира от АИС “Раковски” – гр. Димитровград и АИС ”Студен кладенец” – гр. Кърджали. През периода 2017 – 2019г. и в двата пункта АИС “Раковски” и АИС ”Студен кладенец” не са регистрирани превишения на осемчасовите средни стойности на краткосрочната целева норма от 120 µg/m3 и няма регистрирани превишения на прага за информиране на населението от 180 µg/m3.

• Сероводород

През 2017г. в гр. Димитровград са регистрирани 3 стойности, превишаващи средно
денонощната стойност от 0,003 mg/m3. През 2019г. са регистрирани 918 стойности, превишаващи ПДК за един час от 0,005 mg/m3 и 97 стойности, превишаващи средноденонощната стойност от 0,003 mg/m3. През 2018г. в автоматичен пункт АИС “Раковски”, гр. Димитровград са регистрирани 1003 стойности, превишаващи ПДК за един час от 0,005 mg/m3 и 165 стойности, превишаващи средноденонощната стойност от 0,003 mg/m3. Най-голям брой стойности са регистрирани през месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Регистрираните превишения през зимния период се дължат на повишеното потребление на твърди горива в битовия сектор.
Територията на страната е разделена на райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Общините Хасково и Димитровград попадат в югоизточен район,
община Кърджали – в югозападен. Във връзка с намаляване емисиите на ФПЧ10 общините са актуализирали своите програми за КАВ съответно Община Хасково през 2016г., Община Кърджали през 2017г. и Община Димитровград през 2018г. И в трите общини продължава изпълнението на мерките, залегнали в общинските програми, като саниране и газифициране на обществени и на промишлени предприятия. Количеството на използваните газообразни горива обаче е несъпоставимо с голямото количество твърди горива, използвани в горивните инсталации на битовия сектор. Изпълнението на мерките и планираните мероприятия от Програмите за градовете Димитровград, Кърджали и Хасково следва да затвърди установената тенденция за намаляване броя на превишенията и регистрираните средногодишни концентрации на ФПЧ10 за Хасково и Кърджали и пълно спазване на регламентираните норми за гр. Димитровград.

Източник: Доклад

1.1.1.1.Източници на емисии във въздуха

РИОСВ – Хасково осъществява контрол на предприятия, неподвижни източници на емисии, както и на обекти, използващи флуорирани парникови газове и вещества, които нарушават озоновия слой и летливи органични съединения.
За 2019г. са изпълнени емисионни измервания и на двата планирани обекта в утвърдения график за емисионен контрол – инсталация за производство на дървени въглища на обект „Горси“ ООД, с. Груево и на оранжерия за производство на зеленчуци „Агро Омега“ ЕООД, гр. Любимец. Резултатите от извършените контролни измервания на серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, въглероден диоксид и прах от изпускащо устройство към котел „BRUNA“ 4,5 MW само на оранжерията за производство на зеленчуци „Агро Омега“ ЕООД, в гр.Любимец показват, че измерената концентрация на въглероден оксид превишава НДЕ. На оператора е наложена текуща санкция.
Контролът на изпусканите вредни вещества от емисионните източници е проведен чрез извършени собствени периодични измервания (СПИ) от акредитирани лаборатории. Представени са доклади за резултатите от извършените измервания на 12 източници на емисии от, в т.ч. „Млечни продукти Тракия“ ЕООД, гр. Хасково; “Каменица“ АД – пивоварен завод гр. Хасково, за които представените СПИ показват стойности в рамките на нормативно установените. Във връзка с изискванията на Наредба № 7 за норми на допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употреба на разтворители в определени инсталации са извършени 12 планови проверки на обекти, извършващи дейности: нанасяне на покрития върху метал, слепващи покрития, почистване на повърхности, извличане на растителни масла и животински мазнини, химическо чистене и др. При проверките са дадени 2 предписания, които са изпълнени. Към 31.12.2018г. РИОСВ – Хасково контролира 655 хладилни и климатични инсталации с над 3 kg ВНОС и 5 tCO2eq ФПГ, 30 ползватели и един дистрибутор на флуорсъдържащи парникови газове. Във връзка с изискванията на Наредба № 1 от 17 февруари 2017 г. за реда и начина за обучение и
издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове и Наредба за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009г, относно веществата, които нарушават озоновия слой са представени годишните отчети на операторите, ползвателите и дистрибуторите на озоноразрушаващи и флуорирани парникови газове. Общият брой проверки за контрол и управление на ФПГ и веществата, нарушаващи озоновия слой през 2019г. е 70 бр., от които две извънредни. Дадени са 17 предписания, които са изпълнени. Продължава тенденцията за замяна на озоноразрушаващите вещества в хладилните и климатични инсталации с флуорирани парникови газове. РИОСВ – Хасково осъществява контрол във връзка с пълната забрана от 01.01.2015г. за пускане на пазара и използване на ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (HCFC) и изисква необходимата документацията, свързана с извеждането от употреба на контролираните вещества. В изпълнение изискванията на Закона за ограничаване изменението на климата в Плана за контролната дейност за 2019 г. са заложени три обекта – “Неохим” АД, ТЕЦ “Марица 3” АД,
гр. Димитровград и „Харманлийска керамика“ АД, гр. Харманли. При извършения контрол не са установени несъответствия. Източник: Доклад