1.1.Контрол върху разпространението и предпазване на животните от заразни болести
При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните се прилагат следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:
- клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;
- лабораторни изследвания;
- имунопрофилактика и химиопрофилактика;
- химиотерапия и имунотерапия;
- карантина;
- изолация;
- възбрана;
- унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;
- обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;
- диагностично клане;
- санитарно клане;
- дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
- създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;
- санитарен отстрел на диви животни.
Всяка година БАБХ изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните болести.
БАБХ изготвя национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести, като министърът на земеделието и храните утвърждава тези програми.
Всички заразни болести по животните установени на територията на България задължително се регистрират. Мерките за справяне със заразна болест при появяването й се определят със заповед от изпълнителният директор на БАБХ.
При особено опасни заразни болести, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
Към областните управители и кметовете на общини се създават постоянно действащи епизоотични комисии за прилагане на мерките по здравеопазване на животните.
Контролът по здравеопазване се извършва както върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика така и в следните обекти с епизоотично значение:
- животновъдни обекти;
- обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти;
- депа за отпадъци;
- трупосъбирателни площадки и трупни ями за животни; центрове за добив и съхранение на зародишни продукти;
- обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;
- пасища и места за водопои; пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни;
- транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи;
- места, където се отглеждат диви животни; обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход.
Контролът по здравеопазването се извършва чрез:
ветеринарномедицински проверки в гореспоменатите обекти и на документацията в тях; клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел; вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания; издаване на ветеринарномедицински документи; налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица; прилагане на принудителни административни мерки; провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта.
Собствениците на селскостопански животни са длъжни да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните. Също така да представят в тридневен срок на ветеринарния лекар ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни – и ветеринарномедицински паспорт.
Собствениците на животни се задължават да предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания и да съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия.
В задълженията на собственика на животни се включва и незабавното уведомяване на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни. Собственикът е длъжен да осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва и да изгражда и поддържа животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания.
Кметовете на общини, райони и кметства трябва да съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните. Също така да районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им. Кметовете са длъжни да предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци и да организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки.
Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят, да осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му, необходимото пространство и свобода на движение, достатъчно количество храна и вода. Също така животните трябва да имат свободен достъп до местата за хранене и поене и да им се осигурява редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване.
Забранява се нехуманното отношение към животните като например причиняване на болка, уплах, изтезаване и други.
Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи. Тези опити се извършват с цел разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина, на храни и хранителни добавки и на фуражи и фуражни добавки.
Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища след получаване на разрешение от изпълнителния директор на БАБХ.
Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване. Допуска се клане на селскостопански животни, които се отглеждат за добив на месо и суровини, които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно. Също така за ликвидиране на заразни болести или за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
Умъртвяването на животни се извършва по хуманен начин и се допуска при ликвидиране на заразни болести, дератизация, нападение на хора от животно и самозащита.
Транспортирането на животни се извършва при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства. Превозвачите са получили от БАБХ лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.
БАБХ постоянно си сътрудничи с всички агенции и дружества за защита правата на животните и извършва самостоятелни и съвместни проверки по техни сигнали.
Актуална информация за тази сфера на дейност можете да намерите ТУК.