Използване на тревни площи, живи плетове и дървесни пояси за защита на почвите и опазване на биоразнообразието и ландшафта

Модерните селскостопански машини и земеделски практики позволиха използването на по-широк набор от терени, включително намиращи се върху стръмни склонове, което доведе до постепенно увеличаване на размера на полетата и загуба на местни местообитания.

Липсата на растителност и оголването на по-дълги склонове увеличава риска от отток на вода и ускорява ерозионните процеси. Затревяването, засаждането на живи плетове и дървета имат противоерозионен ефект.

Тревите и друга постоянна растителност могат да действат като филтър, който предпазва достигането на много от пестицидите и хранителните вещества с водния отток до речните корита и водните басейни. Поддържането на постоянна растителност може да защити и опази уязвимите места, включително и долните краища на долините, стръмните или дълги склонове и естествените отводнителни канали. Въвеждането или запазването на елементи на дивата природа (постоянна растителност – малки горички; тревни площи – ивици; живи плетове – „живи огради“; дървесни пояси – „живи стени“ и единични храсти и дървета) носи добра възвръщаемост на инвестициите.

Ивиците от естествена растителност допълнително създават добри условия за обитаване на птици и други животни, които са естествени врагове за вредителите по земеделските култури.

Тревни площи

От Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 са предвидени компенсаторни плащания за оставяне на затревени ивици, създаване на туфести треви за развъждане на полезни насекоми и за превръщане на обработваеми нископродуктивни земи в постоянни пасища с цел запазване и подобряване на биологичното разнообразие и осъществяване на връзка през земеделските земи между защитените зони.

Живи плетове

С възстановяването или създаването на живи плетове в комбинация с треви и дървесна растителност, се цели да се постигне разделяне на уязвимите райони на обработваемата земя и намаляване дължината на склона. Живите плетове може да се създадат по границите на полетата, покрай пътища и канали или брегове на водни течения за максимално влияние върху оттока и защита от почвена ерозия и навлизането на селско- стопанските животни.

Дървесни пояси

Горската, храстовидна и тревиста растителност, намираща се в райони, подложени на ерозия, играе ролята на бариера на водния отток, както и на вятъра, който отнася най-плодородния почвен слой. Дървесните пояси подобряват ландшафта и биоразнообразието и създават възможности за гнездене на птици. Запомнете, че добре стопанисваните горски площи могат да осигурят източник на доходи.

Растителната защита е съществена част от агротехниката за осигуряване на добри добиви. Използването на интегрирана система за защита на растенията е ефективeн подход за нама- ляване на разходите в дългосрочен план. Тя е основа за производство на безопасни храни и опазване на екосистемите.

Отделете време, за да анализирате прилаганата растителна защита при отглежданите от вас култури, като потърсите баланса между механичните, химичните и биологични средства за борба. Може да установите възможности за намаляване на разхода на труд и други вложения, като в същото време се осигуряват съпоставими с традиционната растителна защита добиви и увеличаване на печалбата. Всичко това ще намали количеството на използваните пестициди, ще запази живите организми в почвата, водата и дивата природа в стопанството и ще осигури по-здравословна храна за хората.

Използвайте консултант, който да ви помогне да развиете план за интегрирана растителна защита в стопанството.

Чрез правилното използване на пестициди в точното време и в точните количества се постигат по-балансирани условия за растеж и развитие на земеделските култури, щетите от не- приятели, болести и плевели се запазват на икономически приемливи нива, в сравнение с традиционната растителна защита, при по-малко разходи за опазването им и на по-ниска цена.

Съществуват три ключови елемента, отнасящи се към тази стратегия за защита на посевите. Първата линия е предпазването, използвайки методи, като сеитбообръщения, избор на устойчиви сортове и подбор на културите. Следващият елемент включва растителна защита чрез прогноза, мониторинг и контрол на плевелите, неприятелите и болестите чрез подходяща употреба на пестициди. Третият елемент подпомага развитието на естествените неприятели на вредителите по растенията – хищници и паразити, чрез възстановяване и поддържане на техните местообитания.

Сортове, сеитбообръщения и видове обработки 

Добре планирани сеитбообръщения, спазвайки агротехнически- те изисквания за редуване на културите и стандартите за добрите земеделски и екологични условия, могат да намалят въздействието на плевелите, вредителите и болестите чрез прекъсване на жизнените им цикли.

Четиригодишно сеитбообръщение се счита от някои стопани за твърде кратък период за ефективно намаляване на някои проблеми, свързани с неприятелите. В сеитбообращения с вклю- чени картофи, рапица, пшеница и други култури, неприятелите и болестите могат да оцелеят в почвата повече от 5 години.

Земеделските производители следва да избират сортове с високa естественa устойчивост, основавайки се на оценка на риска от болести и на отглежданите в миналото култури в стопанството.

Контролиране на плевелите и самопосевките между отглеж- даните култури, намалява нуждата от окопаване на междуре- дията при основната култура и намалява плевелните семена в почвата.

По-късната есенна сеитба намалява конкуренцията с плевелите и нападенията от листни въшки и житни мухи. Трябва да се внимава с тежките почви при влажна есен, при които може да се засили ерозията, поради това че растенията нямат необхо- димото време, за да се развият достатъчно преди зимата и да покрият цялата почвена повърхност.

Растителна защита

Развитието на плевелите и насекомите, както и заразяването на културите с болести, най-често се контролира чрез изпол- зването на препарати за растителна защита (ПРЗ). Някои стопани успяват да намаляват разходите си чрез добро плани- ране, опит и съвети на консултанти.

ПРЗ се използват само в количества, достатъчни, за да се намали разпространението на плевелите, болестите и неприя- телите. Това се постига чрез установяване плътността на плевели, вредители и болести, отчитане на праговете на иконо- мическа вредност, използването на препарати само върху опре- делени места. Този подход помага да се балансират вложенията до оптималнaта пропорция добив/разход.

Създаване на условия за развитие на естествените врагове на вредителите

В по-големи обработваеми полета, стопаните могат да оси- гурят местообитания за полезни насекоми чрез създаване на тревни ивици и живи плетове, като по този начин позволяват на хищниците и паразитите да мигрират лесно към културните растения и да атакуват неприятелите по тях.

Естествените високи, туфести треви като главица (Dactylis glomerata) и вълниста медовица (Holocus lanatus), са подходящи за местообитания на хищните земни бръмбари, както и за дребни бозайници. Може да създадете такива тревни зони в естествените отводнителни и напоителни канали, което на- малява риска от почвена ерозия, за което да получите суб- сидия за прилагане на мерки от НПРСР.

Привличането и задържането на птици в земеделското сто- панство чрез създаване на подходящи условия ще осигури надеждна и ефективна борба с вредителите.

Например една двойка синигери само за времето през което мъти яйцата си, унищожава дневно огромно количество ларви и насекоми. Ако ги нямаше полските и градинските птици, дори не можем да си представим колко големи биха били щетите. Затова е важно да им създадем условия за гнездене и да под- държаме тези места винаги в добро състояние.

Тревни ивици по краищата на обработваемите полета (синори) може да увеличат разнообразието и числеността на полезните насекоми, да предотвратят появата на нови агресивни пле- вели и да подобрят условията за развитие на естествената фауна в стопанството. Необработваните граници на полетата могат също така да се използват като буферни зони, които не се пръскат, когато са разположени непосредствено до водните басейни.

1. Общо описание на почвите в Хасковска област
1. 1. Физико-географска характеристика на Хасковска област
1.1.1. Географско положение и граници
Област Хасково е разположена в югоизточната част на България и заема 5% от територията на страната с площ 5 543 km2. В областта попадат югозападната част на Сакар планина, част от Източните Родопи и част от Тракийската низина.

1.1.2. Геоложки особености
В геолого-тектонско отношение, по-голямата част от област Хасково е привързана към структурите на Източнородопския блок и Сакаро-Странджанската тектонска зона, които контактуват с Маришкия разлом.
Литоложкото разнообразие е представено от допалеозойски и палеозойски метаморфити и филитоиди, палеогенски вулканогенно-седиментни скали (риолити, андезититуфи, туфити, туфо-брекчи и др.). Сакарската антиклинала е запълнена от гнайси, амфиболити, гнайсо-шисти, метаморфозирани гранитоиди и др., припокрити от карбонатни седименти. Неоген-кватернерните материали са представени от чакъли, пясъци, глини, въглищни прослойки, слабо споени пясъчници и ядчести варовици. Рудните полезни изкопаеми са свързани с оловно-цинкови, медно-железни, медно- цинкови, медно-полиметални, а нерудните – с трас, перлит, бентонит, зеолит и др. Малка част от района попада в Горнотракийската депресия, за която е характерно наличието на конгломерати, пясъчници, андезити, туфи, варовици, глинестомергелни лиски, пясъци, глини, чакъли и др. (Нам, 2003)

1.1.3. Релеф
В района на изследване преобладават хълмисто-ридовия и нископланинския релеф, разделен от различно конфигурирани речни долини, долинни разширения и проломи. Хоризонталното разчленение на релефа варира от 1,5 до 3,5 km/km2, а вертикалното разчленение е между 50 и 200 m/km2. Около 62% от територията на област Хасково е заета от земи с наклон над 3°. Земите с наклон 3-9 ° са 49% от територията на областта, тези с наклон над 9° заемат 2% от площта на областта (Русева и др., 2010). В резултат на екзогенезата са се образували речно-долинни, вулканогенни и карстови форми на релефа. (Нам, 2003)

1.1.4. Климат
Област Хасково попада в Континентално-средиземноморската климатична област, отличаваща се с горещото лято и меката зима, два максимума на валежите, изразително лятно-есенно засушаване, епизодична и нетрайна снежна покривка. (Топлийски, 2006). Средногодишните температурни стойности са между 12°C и 13°C. Средногодишната температура на въздуха в най-топлия месец юли варира между 22.8°C и 23.7°C. Средногодишната температура на въздуха в най-студения месец януари е между 0.5°C и 1.5°C. Средногодишната сума на валежите е около 650 – 700 mm (Топлийски, 2006). Средиземноморското влияние въздейства върху количествата и годишното разпределение на валежите, които са концентрирани главно през есенно-зимния период и пролетта и са силно ограничени през лятото. В значителна част, валежните обстановки са с интензивен и пороен характер, което причинява наводнения и интензифициране на ерозионните процеси, особено в хълмистите и ниско-планински територии (Велев, 1974). Близо 14% от интензивните дъждове са ерозионни. Около 12 % от територията на областта, разположени предимно в Източните Родопи, се характеризира с 4-ти клас ерозионност на дъждовете, а 82% от територията се отличава със слаба ерозионност на дъждовете (Русева и др., 2010).
През следващите десетилетия се очаква затопляне и редуциране на годишните валежни количества. Предвижда се зимните валежи в България да се увеличат до края на сегашното столетие, но валежите през топлото полугодие и най-вече през лятото се очаква да намалеят значително. (Александров, 2005)

1.1.5. Води
Най-големите реки в областта са Марица, Арда и Съзлийка. Повърхностния отток е основно с дъждовно и снежно подхранване. Годишното разпределение на валежите предопределя наличието на две ясно изразени фази на речния отток – фаза на пълноводие през Април и фаза на маловодие през Септември. Обичайно явление е пресъхването на по-малките реки. Типичен пример е р. Бяла, която във фаза на пълноводие може да генерира 60,1 m3/s, а във фаза на маловодие количеството на речния отток е едва 1,2 m3/s. Този характер на оттока е типичен за реките от Средиземноморието (Нам, 2003; Йорданова, 1972).

1.2. Основни почвени типове
Територията на област Хасково попада в Родопско-Странджанската провинция на Южнобългарската ксеротермална почвена зона (Койнов и др., 1974). Почвеното разнообразие на областта е представено на фиг. 2. Основните почвени типове в областта са канелените горски почви, смолниците, ерозираните канелени горски почви, алувиалните и алувиално-ливадните почви.

1.2.1. Канелени горски почви
Канелените горски почви представляват основният и най-широко разпространен биоклиматичен почвен тип в Средна и Южна България. Те са образувани под сухи гори и храсталаци в средиземноморски, полусредиземноморски или близки по характер по-топли и по-влажни климатични условия. В същност канелените горски почви у нас са по-северен вариант на кафявите и червенокафявите средиземноморки почви, които обаче в нашата страна имат редица специфични особености, поради преходните средиземноморски условия. Това са повече или по-малко глинести, червенокафяво оцветени горски почви с добре изразена текстурна диференциация. Заемат ниските хълмисти и предпланински райони и подножията на почти всички планини в Средна Южна България. В котловинните полета и низините те са дълбоки и добре развити, образувани главно върху плиоценски и старокватернерни наоси, а в хълмистите и предпланинските райони – предимно плитки в комплекс с непълно развити почви, образувани върху най-различни твърди скали.
Зоната на канелените горски почви в климатично отношение може да се отнесе най-общо към преходно-континенталната област със средиземноморско климатично влияние. За разлика от типичните средиземноморски райони, климатът е по-хладен и по-влажен, а в сравнение със Северна България зимата е по-топла. Освен това районът на канелените горски почви се характеризира с редуване на влажни със сухи хидротермични периоди – по-влажна и хладна есен, по-мека зима с неголеми валежи, пролетно засушаване с по-късни валежни месеци и сухо и горещо лято. Основните белези и особености на канелените горски почви трябва да се търсят и в условията, които са съществували още в началото на тяхното образуване – по време на плиоцена и стария кватернер, когато е започнало и образуването на повечето от канелените горски почви в България.
В хълмистите и предпланинските части на страната канелените почви са образувани върху различни твърди скали – мрамори, варовици, мергелни и песъчливи варовици, пясъчници, гранити, риолити, диорити, андезити и др. В котловинните полета и низинните райони те са образувани предимно върху плиоценски и старокватернерни наноси, които всъщност представляват преотложени изветрителни и почвени продукти от горните скали.
Растителността под чието влияние са се образували канелените горски почви у нас е представена предимно от сравнително редки сухи гори от типа на по-южния космат дъб, с участие на цера, зимния дъб и източения габър и храсталаци от субсредиземноморски съобщества (драка).
Както горската така и тревистата растителност, особено в полските райони, на много места е унищожена и канелените горски почви интензивно се използват в селското стопанство.
Те са най-типично изразени върху старите изветрителни продукти и наноси в геохимично акумулативните сега дренирани райони и при по-меките релефни форми.
Общо взето, в полските райони те заемат генетично старите релефни форми, старите тераси и плиоценските плата.
Изтъкнатите по-горе климатични геоморфоложки и растителни условия говорят за важната и съществена роля на фактора време, който определя тези почви като генетично стари, притежаващи тежък механичен състав и ярко червеникаво оцветяване. Като генетично стари тези почви са претърпели дълъг процес на почвообразуване, чието проявление е благоприятствувано и от по-интензивното му протичане през по-голямата част на годината и от редуването на различните по-влажност хидротермични периоди.
В границите на изследвания район са установени Излужени канелени горски почви (Choromic cambisols), ерозирани канелени горски почви плитки (Eroded Choromic cambisols ) и Лесивирани канелени горски почви (Chromic luvisols).

1.2.2. Излужени канелени почви
Излужените канелени горски почви в границите на изследвания обект се характеризират със средно мощен профил, чиято дълбочина обикновенно е в интервала от 1 до 1,6 м. В по-високите части от терена и в зоните на интензивен ерозионен отток (трасетата на деретата ) са средно и силно ерозирани. Мощността на хумусния хоризонт е около 20 – 25 см. Механичният състав е доста глинест и е в зависимост от почвообразуващите скали и характера на релефа. Най-тежки (леко до средно глинести) са почвите формирани в ниските и равнинни райони. По-леки са (тежко песъчливо-глинести) са тези, формирани върху по-едро частични материали и върху по-наклонени терени. Характерна особеност тук е слабо изразената диференциация на глината по дълбочина на почвения профил. Вътре почвеното глинясване обхваща целия профил, но е по-добре изразено в метаморфния хоризонт, поради което в него количеството на глината е по-голямо. Колкото е по-глинеста почвата толкова по-голямо е участието на монтморилонита в иловата фракция. Има наличност и на оцветени в червено железни хидрооксиди.
Хумусното съдържание в тези почви при целинни условия за хумусно-акумулативния хоризонт е високо 3-4% и постепенно намалява надолу. При обработваемите почви в орницата то е значително намаляло и е средно 2-2,5%. При наличност на карбонати в орницата почвите са слабо запасени с усфоими форми на желязото, цинка, бора и мангана, и добре запасени с молибден, средно запасени с мед. Излужените, където карбонатите се намират сравнително дълбоко, са по-добре запасени с подвижни форми на микроелементи. Реакцията е неутрална, както в хумусния, така и в метаморфния хоризонт. ППК (почвения поглъщателен комплекс) е напълно наситен с базични катиони (калций и магнезий). Сорбционния капацитет е сравнително висок по целия почвен профил 35-50 mequ /100g почва (за почвен профил, виж приложение 1). При целинни условия тези почви имат в хумусно-акумулативния хоризонт сравнително добре изразена структура – водоустойчивите агрегати, по-едри от 0,25mm са около 70%. В орницата обаче структурата е значително разрушена. Поради по-глинестия механичен състав и значителното обезструктуряване тези почви имат не много добри физико-механични свойства. Орницата при дъжд се приплесква, а при изсъхване може да образува кора. При обработка в по-сухо състояние се кърти на големи твърди буци. Във влажно състояние тези почви проявяват голяма пластичност, лепливост и силно набъбват, а при изсъхване силно се свиват и някои от тях, подобно на смолницити се напукват. Ето защо при обработка както във влажно, така и в сухо състояние показват голямо съпротивление 0,7 – 0,9 kg/cm2. Интервалът на благоприятна влажност за обработка (физическа зрелост) е къс. В съответствие с глинестия механичен състав и стойностите на основните хидрологични показатели са високи. Така коефициента на завяхване варира от 18-24%, а ППВ (пределна полска влагоемност) 32-34%. Водопропускливостта е твърде ниска 0,09 m/24h. Имат неблагоприятен воден режим. Тук летните суши са добре изразени и много влага се губи чрез изпарение от почвата, поради което отглеждането на много по-късни пролетни култури без напояване е неефективно. Това особено се отнася за по-плитките и ерозирани почви.

1.2.3. Лесивирани канелени почви
Лесивираните канелени почви в границите на района са слабо мощни, средно и силно ерозирани. Морфологията на почвения профил (виж приложение 1) е характерна за лесивираните канелени горски почви в района. Повърхностният хоризонт е елувиален светъл. Мощността му варира от 0 до около 15-18 см. Преходния В(t) илувиално-метаморфен хоризонт е жълто-червено оцветен и има мощност 40-70 см. Той е с тежък механичен състав и уплътнен в значитена степен. Най-плитките профили на лесивираните канелени горски почви са установени във високите изпъкнали части от терена, където почвата е много силно ерозирана и на повърхността е установен илувиално-метаморфния, червено оцветен преходен хоризонт.
Структурата на повърхностния хоризонт е силно разпрашена, а в илувиално—метаморфния e прошарена от безкарбонатни скелетни материали, чиято гранулометрия се характеризира от скални отломъци с размери най-често в границите от 10 до 50 мм. В зоната на най-активната акумулация на глина в илувиално-метаморфния хоризонт се установяват поява на жълто-червени петна от железни окиси. Механичния състав на тези почви варира в зависимост от почвообразуващите материали. По-тежки са почвите образувани върху плиоценски и старокватернерни наноси, а значително по-леки са почвите формирани върху по-груби преотложени изветрителни продукти, получени от гранити, гранито-гнайси и пясъчници. Сравнително по-леки по-механичен състав са и почвите образувани върху по-млади речни тераси (ниско долинните). Плитките почви образувани върху твърди скали или преотложени продукти от тях, имат значително по-лек механичен състав. По дълбочина на профила се наблюдава рязка диференциация на профила.
Хумусното съдържание общо взето е ниско, при естествени условия е 2-3% в хумусно-елувиалния хоризонт, а в орницата е силно намаляло и е около 1%. При по-силно вкислените почви (в резултат от продължителното използване на физиологично кисели минерални торове) качеството на хумуса е още по-влошено (намалено е количеството на хуминовите киселини, увеличено е участието на агресивната фракция на фулвокиселините, както и на свободните хуминови киселини, т.е. хумусът става кисел, ненаситен). Реакцията в орницата обикновено е средно кисела (рН във вода 5-5.5), а в илувиалния хоризонт под 5. Орницата на старо обработваемите почви е доста силно разпрашена, водоустойчивите агрегати намаляват до 30-35%. Влошеното качество на хумуса също намалява възможностите за оструктуряване. Вследствие на обезструкторяването и вкисляването на тези почви те нямат и много благоприятни физико-механични свойства. Орницата при дъжд се приплесква и уплътнява, при изсъхване се втвърдява, образува се кора и ако се обработва в такова състояние, се кърти на едри буци. Водния баланс не е много благоприятен – валежите са неравномерно разпределени и поради обезструкторяването голяма част от влагата се изпарява непроизводително през топлите сухи месеци.

1.2.4. Ерозирани канелени горски почви
По отношение на податливостта на тези почви към ерозиране е установено, че 80% от територията на областта е покрита с почви със средна и средна до силна податливост към ерозиране; 6% – от почви със силна податливост към ерозиране и 10% – от почви с много слаба и слаба податливост към ерозиране. (Русева и др., 2010). Почвите със силна податливост към ерозиране са концентрирани в подножните части на Източните Родопи и Сакар, на прехода с Горно-тракийската низина.
Ерозията променя морфологичните, а от тук и физико-химичните свойства на почвите. Така карбонатите в ерозираните канелени горски почви са измити средно на дълбочина между 70 и 130 cm. Мощността на хумусния хоризонт варира в големи граници между 5 и 35 cm. Мощността на уплътнения хоризонт в сравнение с неерозираните може да бъде сведена до нула или обхваща почвения пласт между 0 и 120 cm. Освен това уплътнения хоризонт поради отнасяне на хумусния хоризонт в повечето случаи започва от самата повърхност.

1.2.5. Вертисоли (смолници)
Това са почви притежаващи тежък механичен състав, образуващи през лятото широки пукнатини с дълбочина до 50 cm от повърхността. Вертисолите съдържат повече от 60% физична глина. Те заемат равнинните територии и често са в комплекс с канелени горски почви. Имат релеф “гилгай”. Характерно за тях е, че имат вълнообразен контакт с почвообразуващите материали и се мулчират на повърхността (Бояджиев, 1994а, б).
Въпреки не много високото съдържание на органично вещество във Вертисолите (около 3,5% равномерно разпределено по профила) окраската на тези почви обикновенно е тъмна, често черна, което е свързано с качеството на това много добре еволюирало органично вещество. Минералите монтморилонити в тези почви, често са смесени с малко количество илити и представляват 40 до 60% от общата маса на почвата като обуславят физико-химичните свойства на профила. Катионобменният капацитет обикновено е много висок – 40 до 80 meq/100 g. Това се дължи на преобладаването на монтморилонитите.
Съществената характеристика на Вертисолите е тяхната хомогенност, свързана с постоянно разбъркване чрез кръгови движения. Диференциацията е много слаба – 80 до 100 cm. В отделни случаи, когато изобилства по-малко еволюирало органично вещество, на повърхността се образува структура по-груба от тази на останалата част на профила. През лятото се образуват дребни глинести агрегати, които формират повърхностен мулч, предпазващ долната част на профила от изсъхване. Хоризонт В се характеризира с наличие на цепнатини, които са по-малко или повече широки и разграничават едри призми.
Според класификацията на почвите, възприета в България, почвите с вертични свойства са отделени в самостоятелен тип – смолници, като се определят и четири подтипа – карбонатни, типични, излужени. Най-широко разпространение имат излужените смолници (Атанасов, 1987).
В класификацията на международната организация ФАО Вертисолите са отделени в отделна категория от най-висш порядък и се подразделят на две групи – Pellic Vertilols (тъмно оцветени) и Chromic Vertisols (светло оцветени).
Мощността на почвите в района на Хасково превишава 2 m. Почвите се характеризира с много тежък механичен състав, глината варира от 56,9 до 65,7%, неблагоприятни общи физични свойства (обемна плътност 1,38 до 1,45g/сm3, малка порьозност – под 50%), малко количество въздух (6,9 до 12,0%), голям воден капацитет и добър до задоволителен воден дренаж.
Тези почви са богати на органично вещество. Количеството на хумуса в хумусно акумулативния хоризонт е 2,9 до 4,5%, съдържат голямо количество алкално хидролизуем азот, достатъчно количество усвоими форми фосфор, калий и желязо.
Карбонатите в почвата се измити до дълбочина под 60 см и не надхвърлят 6-7%, а реакцията на почвата е от неутрална до слабо алкална.
Данните показват, че тези почви имат много добър воден капацитет (ППВ е от 24,7 до 28,0%), което е важно за редица култури, които могат да се отглеждат без напояване.
Обменните катиони (калциеви Са2+ и магнезиеви Мg2+) и усвоимото желязо са достатъчни за нормално протичане на хлорофилната фотосинтеза при растенията.
Тежкият механичен състав на смолниците обуславя и техните неблагоприятни физико-механични свойства – голяма пластичност, лепливост и свързаност във влажно състояние и голяма твърдост в сухо състояние. Поради това те трудно се обработват. Имат високо съпротивление при обработка. Тежкия механичен състав обуславя и високи стойности на основните хидрологични показатели – висока ППВ (пределна полска влажност) 36-38%, висок процент на влажността на завяхване 20-25%, поради което от 60 до 65% от водния запас е мъртъв (неусвоима вода).
Независимо от някои не много благоприятни свойства, смолниците притежават и много добри качества, които създават големи потенциални възможности за високо плодородие.

1.2.6. Алувиални почви
Алувиалните почви означават се като речен нанос (алувий) или алувиално-ливадни почви. В муждународната класификация на ФАО е прието наименованието флювисоли (Fluvisols), което значи речни почви. Заемат части от заливната тераса (лъката) на по-големите реки. Разположени са от двете страни край коритото на реката. Тези почви са съвсем млади, намират се в начален стадии на развитие.
Съвременните почви в района са образувани върху мощни утайки от неогена-глини, пясъци, непълно изветрели пясъчници, с високо съдържаните на кварц. На отделни места, главно североизточните части от терените са установени инфилтрационни варовици, в комплекс с мергели и варовити конгломерати и алувиални седименти по високите тераси на река Марица. Маришките алувиални отложения са главно кватерните тераси, като в изследвания район те са предимно с песъчливо глинест състав. Подстилащата основа на маришките тераси е представена изключително от редуващи се пластове на плиоценските чакъли, пясъци и глини. Поради различия във времевия характер на ерозиране на седиментите, предизвикани главно от изменения в руслото на р. Марица водонаситеността на посочените плиоценски наслаги не е еднаква. Максималната водоносност в района се проявява в участъците с непосредствена близост до река Марица, в близост до ерозираните водоупорни наслаги, контактуващи с маришките терасови отложения.
Тези почви не са формирали генетични хоризонти, а има само отделни слоеве или едва се очертава първичния хумусен хоризонт (А), под който следват различни слоеве от наноси – най-често песъчливи, като от горното течение на реката към нейното устие стават все по-фини. С отдалечаване на речното корито към първата незаливна тераса в зоната на средната част от лъката водата при разливането на реката се движи по-бавно и отлага по-дребночастични материали. Това създава условия за трайно развитие на ливадна растителност и преминаване на алувиалните почви в алувиално-ливадни. В най-отдалечената част от коритото край незаливната тераса (крайтерасната лъка) рядко се отлагат най-финни материали. Теренът е най-нисък (подпочвените води са близо до повърхността). Тук добре се развива ливадно-блатна и блатна растителност и почвите преминават в ливадно-блатни и торфено-блатни. Когато терасата остане високо и почвите повече не се заливат, те постепенно преминават в зоналните почви, характерни за района.
Колкото тези почви са по-отдалечени от коритото на реката и са по-близо до устието на реката, толкова са по-тежки по механичен състав. По дълбочина на профила механичния състав е също много хетерогенен. Почвите в изследвания район са песъчливи до песъчливо-глинести. Съдържанието на хумус е ниско 1-2%. Физико-химичните свойства на тези почви зависят от съдържанието на карбонати и глина. При карбонатните почви реакцията е слабо алкална, а при останалите е неутрална до слабо кисела. При интензивното торене на слабо киселите почви с физиологично кисели азотни торове има опасност от тяхното по-нататъшно вкисляване. Имат добри физико-механични свойства, те са рохкави, не се приплескват и напукват, не образуват кора, леко се обработват по всяко време. По отношение на водните свойства се характеризират с добра водопропускливост, но не голяма влагоемност.
Алувиалните почви имат добро природно плодородие и се използват интензивно в земеделието. Върху по-широко разпространените глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести алувиални почви успешно се отглеждат много земеделски култури – зърнено-житни, зърнено-бобови, всички основни зеленчукови култури, лозя и овощни видове. Участъците с близки подпочвени води, може да се използват като ливади.

1.2.7. Алувиално-ливадни почви
Алувиално-ливадните почви (Mollic Fluvisols) са сходни с по-горе описаните алувиални. Различават се по това, че са по отдалечени от речното корито, поради което тук наносите са по-финочастични, подпочвените води са по-близки (около 1.5m), заливат се рядко и за кратко време, при което се отлага много фин нанос. Това позволява развитието на влаголюбива ливадна растителност от житни и бобови треви и острици, под влияние на които се формира добре изразен хумусен хоризонт. Приема се, че тревистата растителност тук е вторична. Първичната растителност е била влаголюбива горска – полски ясен, бряст, върба, топола и др. Сега тя в голяма степен е унищожена и почвите се обработват или се използват като ливади. Почвите са млади, представляват следващ етап от развитието на алувиалните почви. Почвообразуването се характеризира с акумулация на зрял хумус. Условията за образуване на хумус са благоприятни. Тук ливадната растителност се развива добре и голямото количество растителни остатъци (главно като корени) интензивно се хумифицира, образуват се много хуминови киселини, които се свързват с калция и остават в почвата като калциев хумат. В зависимост от промяната на хидрологичния режим на територията при доближаване нивото на подпочвените води към повърхността те преминават в ливадно-блатни, а при понижаване нивото на подпочвените води те постепенно преминават в зоналните за района почви. Механичния състав в сравнение с алувиалните, е по-тежък. Те са средно песъчливо-глинести. По дълбочина са слоисти и по-финочастични. Хумусното съдържание при целинните почви е 2-4%, а при обработваемите 1-2%.
В сравнение с алувиалните почви, тези почви съдържат повече хумус, повече глина и фини частички от речния нанос и оттук повече хранителни елементи. Поради това те имат и по-високо почвено плодородие от алувиалните. Успешно могат да се отглеждат всички култури отбелязани при алувиалните почви.