1.1.1.     Говеда

Говедата изконно обитават нашите земи. При разкопки, на територията на страната, са открити кости от плейстоценски тур (Bos trochoceros), който е живял през ледниковия период.

В пластовете от мезолита се срещат кости на постглациалния тур (Bos primigenius Boj.), а от неолита – и кости на одомашнено говедо. Предполага се, че турът, е обитавал нашите земи до към ХII век. Балканите се смятат за един от центровете на доместикацията на говедата. Говедата, обитавали нашите земи от по- ново време, са от два краниологични типа – B. t. primigenius и B. t. brachyceros. До Освобождението ни от турско робство на територията на страната е имало само местни примитивни говеда, като има спорадични случаи на внос от други страни. Отглежданите животни са от породите Местно сиво говедо, което се отнася към B. t. primigenius и Родопското късорого говедо (РКГ), което спада към B. t. brachyceros. Говедата от двете породи са нископродуктивни и за задоволяване на растящите потребности от мляко и месо след Освобождението започва внос на чужди породи. През първите години се внасят основно говеда от Русия. Още през 1894 г. държавата прави опит да регулира
породообразуването. Тогавашният Върховен съвет по говедовъдство, при Министерство на търговията и земеделието, препоръчва да се използват
„швейцарските говежди породи Швиц и Симентал”. Въпреки, че са внесени значителен брой животни, главно бици, ефектът е бил незначителен поради
лошите условия на хранене и отглеждане във фермите. Частни предприемачи продължават внос и на други породи. Наред с Швица, Монтафона и Симентала се внасят и Черношарено холандско говедо, немското Англерско говедо, Обирентал и т.н. Освен кафяво и сименталско говедо държавата внася и Унгарско сиво говедо. Започва масово безсистемно кръстосване на аборигенните породи с внесените породи.
Следващият опит за премахване на хаоса е през 1924 г., когато се провежда първата конференция по животновъдство. На конференцията се прави породно райониране в страната, според което за кръстосване с Кафяво алпийско говедо се определя един сравнително широк район, за Садовско червено говедо – много тесен регион около Садово и Пловдив, а цялата останала част на страната се определя за работа с Искърското говедо. Това райониране не е било удачно, тъй като се прави опит в региони, познаващи вече по-добрите качества на кръстоските с вносните породи, да се върнат обратно старите примитивни породи. Прилагането на плана за райониране среща сериозен отпор, особено в Северозападна България и Родопите. През 1936 г. се свиква втора конференция по животновъдство, която коригира районирането. Новото райониране допуска използването на повече породи, разширява ареала
на червеното говедо и стеснява този на кафявото. Постепенно, чрез различни начини на кръстосване и използване на чистопородни стада от внесени породи, се създават български породи. С постановление № 631 от 12.06.1951 г. официално се признават породите Искърско говедо, Софийско кафяво говедо, Кулско говедо, Червено садовско говедо и Родопско късорого говедо. След 1951 г. породообразувателният процес продължава. Едноверменно с чистопородното развъждане продължава и кръстосването с породите подобрителки, както на новопризнатите породи, така и на местното сиво говедо.
Преброяване на животните в страната показва, че през 1961 г. е имало 1 149 530 говеда в т.ч. крави 461751. От общия брой, чистопородни са били 524986 животни или 45.67% от говедата в страната. От общия брой на говедата, животните от породата Местно сиво говедо са – 21.6%, Софийско кафяво говедо – 9.0%, Родопско късорого говедо – 4.6%, Кулско говедо – 4.4%, Искърско говедо – 3.3%, Червено садовско говедо – 2.5%. Чистопородните животни от породите Симентал, Монтафон, Червено датско, Буро латвийско, Червено степно и Черношарено холандско говедо са били общо 3444 или – 0.3%. Кръстоски на Местно сиво и Искърско говедо: с Монтафон и Софийско кафяво говедо са били 21.6%; със Симентал и Кулско говедо – 14.9%; с Червени говеда – 10.1%. В страната е имало и 7.7% други кръстоски. От 1958 г. в породообразувателния процес у нас се включва породата Джерсей, за подобряване на Родопското късорого говедо, а от 1955 г. започва масов внос на Черношарено говедо. На основата на създанените преходни породи се създават нови. През 1981 г. се признават Българско кафяво говедо, Българско сименталско говедо и Българско червено говедо, като наследници съответно на Софийското кафяво, Кулското говедо и Червеното садовско
говедо. През 1989 г. е призната породата Българско родопско говедо, а през 2002 – Българско черношарено говедо. Към края на 2010 г. у нас са се отглеждали 545 хил. говеда, в т.ч. 327 хил. крави. Най- много говеда е имало през 1980 г. – 1.79 млн. Тази цифра вероятно няма да бъде достигната в близко бъдеще, но броят на отглежданите понастоящем говеда е крайно недостатъчен. През указаната година у нас са произведени 19.8 хил. тона говеждо месо, което е едва 9.2% от общото производство, като в миналото тази цифра е достигала до 25%. През 2010 г. в България са
произведени 1.12 млн. тона краве мляко, което е 88.0% от общото производство. През последните 50 години млечността на кравите се е удвоила – от 1540 на 3250 kg, но е далеч от средната за Европа. Причината е, че през последните над 20 години у нас селекция не се провежда, а ролята й продължава да
не се разбира. Разчита се основно на внос на високопродуктивни животни, без да се създава база за по-нататъшното им възпроизводство. Това е пагубна политика, за което свидетелстват и резултатите. През последните 10 години, когато млечността на кравите в Европа е нараснала с над 25%, у нас тя не само не е нараснала, но е намаляла с 250 kg на крава. Първите развъдни организации в говедовъдството са създадени преди 11 години, но практически започват да функционират от около 4-5 години. Понастоящем в говедовъдството развъдна дейност извършват 7 развъдни организации, които контролират 46772 броя крави. Това е 14% от общия брой на кравите в страната. В сравнение с 2009 г. броят на говедата под селекционен контрол се е увеличил от 32109 на 46772, или с 45.6%. През 2011 г. са контролирани и 2328 говеда от местните автохтонни породи Родопско късорого и Българско сиво, което е с 53% повече, в сравнение с 2009 г.

1.1.1.1.Родопско късорого говедо

Таблица 9 Базисна информация

Таблица 10 Развъден статус

Таблица 11 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Типичен представител на породите за мляко. Дребно, удължено и надстроено тяло. Нежна плътна конституция; клиновидна форма; нежни сухи, слабо замускулени, ъгловати форми. Главата е средно голяма, пропорционална на тялото, удължена, тясна, суха със слабо вдадена профилна линия. Челото е дълго и сравнително широко, стеснено между рогата, наподобяващо пресечена почти в основата си пирамида. Рогата са тънки, трошливи, с малък обхват при основата и равномерна дебелина по цялата дължина.
Частите на гръбната линия са средно дълги, тесни и слабо замускулени. Крупата е добре развита. Гърдите са сравнително дълги и тесни. Крайниците са тънки с добре развити стави и сужожилия, здрав копитен рог.

Таблица 12 Цвят

Таблица 13 Основни екстериорни измервания

Таблица 14 Млечна продуктивност

Таблица 15 Репродукция и използване

1.1.1.1.Българско сиво говедо

Таблица 16 Базисна информация

Таблица 17 Развъден статус

Таблица 18 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Животните са с неголям ръст, с плътна и здрава костна система, стегната
дееспособна мускулатура и здрави сухожилия.

Говедата от породата имат здрава конституция, висока приспособимост към средата за живот, добра плодовитост, пословично дълголетие. Хилядолетното отглеждане на тези животни при едни и същи условия, по-лесно обясняват почти невероятната им издръжливост при влияние на неблагоприятни фактори. Исторически обусловената наследственост на Българското сиво говедо формира нископродуктивни, къснозрели животни с ограничени възможности за растеж обуславящи нисък продуктивен капацитет. Тези особености не позволяват породата да се самоиздържа и да формира самостоятелен поминък в съществуващата икономическа среда

.

Таблица 19 Цвят

Таблица 20 Основни екстериорни измервания

Таблица 21 Млечна продуктивност

Таблица 22 Месна продуктивност

Таблица 23 Репродукция и използване

1.1.1.1.Черношарено говедо

Таблица 24 Базисна информация

Таблица 25 Развъден статус

Таблица 26 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Най-едрата от породите за мляко, с нежна и плътна конституция. Главата
е удължена, суха и благородна. Носното огледало е широко, ноздрите са широко отворени. Рогата са средно дълги. Формите на тялото са удължени, ъгловати и слабо замускулени. Шията е от средно дълга до дълга, плитка
и тясна, с множество и ясно очертани кожни гънки. Гърбът е прав, дълъг и средно широк. Крупата е добре развита, от средно дълга до дълга, широка и права. Ребрата са косо разположени спрямо гръбната линия, с ясно изразени и широки междуребрени разстояния. Крайниците са тънки и сухи. Копитата са с правилна форма и големина. Млечните признаци са много добре изразени. Вимето е обемисто, ванообразно или чашовидно, с високо и широко задно захващане. Цицките са с оптимална дължина, като
преобладава цилиндричната форма. Често върхът им е тъмно оцветен. Опашката е от средно дълга до дълга, завършва с добре очертан бял кичур. Животните са с много добра адаптивна и аклиматизационна способност, но са с високи изисквания към храненето.

Таблица 27 Цвят

Таблица 28 Основни екстериорни измервания

Таблица 29 Млечна продуктивност

Таблица 30 Месна продуктивност

Таблица 31 Репродукция и използване

1.1.1.1.Кафяво говедо

Таблица 32 Базисна информация

Таблица 33 Развъден статус

Таблица 34 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Говедата са едри, с типичен екстериор и конституция на комбинираните млечно-месни породи. Главата е средно голяма. Телосложението е пропорционално. Крайниците са нормално поставени със здрави кости, добра замускуленост и твърд копитен рог. Вимето е добре развито с предимно чашковидна форма. Космената покривка е къса. Телетата се раждат сиво-бели, на 2 – 3 месечна възраст стават сиво-черни, а по-късно – сивокафяви. Животните имат отлична форма на вимето и цицките за машинно
доене. Млякото е висококачествено, с най-високо съдържание на Капа (к) казеин В, което го прави особено подходящо за производството на сирене. Изключително благоприятно е и маслено-протеиновото отношение. Мъжките телета се угояват много добре, имат висок дневен прираст и високи кланични показатели. Месото е нежно, розово-червено, мраморирано, с добри вкусови качества. Породата се адаптира бързо към различни системи на отглеждане и климатични условия. Животните са с високо дълголетие и висока пожизнена продуктивност, което е много важен фактор при отчитане на ефективността на породата.

Таблица 35 Цвят

Таблица 36 Основни екстериорни измервания

Таблица 37 Млечна продуктивност

Таблица 38 Месна продуктивност

Таблица 39 Репродукция и използване

1.1.1.1.Българско родопско говедо

Таблица 40 Базисна информация

Таблица 41 Развъден статус

Таблица 42 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Типичен представител на дребните породи за мляко. Животните са с нежна – плътна, здрава конституция, грациозни с изтънчени, леки форми. Главата е лека, сравнително широкочела, красиво моделирана с големи живи очи и широко отворени ноздри. Тялото е дълбоко, удължено, слабо надстроено. Гърдите са сравнително дълги и дълбоки, но тесни. Костите са добре развити, краката са здрави, с добре развити сухожилия и здрав копитен рог. Българското родопско говедо е породата с най- висока относителна млечност, най- висока концентрация на млякото, най- висока плодовитост
и продължителност на използване в страната, с отлична адаптивна способност и изключително високата екологична пластичност.

Таблица 43 Цвят

Таблица 44 Основни екстериорни измервания

Таблица 45 Млечна продуктивност

Таблица 46 Месна продуктивност, бичета

Таблица 47 Репродукция и използване

1.1.1.1.Симентал

Таблица 48 Базисна информация

Таблица 49 Развъден статус

Таблица 50 Генбанка (ИАСРЖ)

• Описание на породата

Основни отличителни белези

Имат класическо телосложение на едра комбинирана порода за месо и мляко с добре развити млечни признаци и богата мускулатура. Главата е относително голяма, широка. По голяма част от животните са с пигментирани околоочни орбити. Шията е средно дълга с добре развит гердан. Гърдите са дълбоки и широки, коремът е бъчвообразен, ребрата са косо поставени, широки и дълги, а крайниците са със здрави кости и с правилна постановка. Вимето е добре развито, захванато широко и високо отзад и напред за корема. Цицките са дълги и дебели. Породата се отличава с бърз растеж, нежно месо, висока млечност, спокоен нрав, устойчивост към заболявания и отлично развит майчин инстинкт. Адаптира се много добре при различни природно – климатични и стопански условия.