І. Въведение и законодателство
Общностните правила за идентификация и регистрация на овцете и козите са фиксирани от Регламент (ЕО) 21/2004 на Съвета. Съгласно цитирания регламент, считано от 31.12.2010 година електронната идентификация става задължителна за всички дребни преживни животни. Единствено страни членки с или по-малко от 600 000 овце и с или по-малко от 160 000 кози , които не са обект на вътрешнообщонстна търговия електронната идентификация е незадължителна. Електронната идентификация за животни се основава на използването на радиочестотна идентификация – метод, работещ при ниски честоти и при много къси разстояния. Електронният идентификатор се нарича транспондер и представлява пасивно, само четящо устройство, което не съдържа вътрешен източник на електрозахранване. Идентификационният код може да бъдe прочетен само когато транспондерът се активизира от сигнала, предаден от четящо устройство. Дребните преживни животни се идентифицират с две средства за идентификация – първото средство е обикновена ушна марка, второто средство е електронна ушна марка.
ІІ. Описание на идентификаторите
Дребните преживни животни се идентифицират с две средства за идентификация – обикновена ушна марка и електронна ушна марка. Комплектът ушни марки за ДПЖ се състои от една обикновена ушна марка и една електронна и е в самостоятелна прозрачна опаковка, като обикновената ушна марка е жълта на цвят, а електронната е оранжева. Транспондерът се намира в женската част на оранжевата марка:
Надпис
Надписът на обикновената и на електронната ушна марка е еднакъв и съвпада с номера
(идентификационния код) на чипа. Единствено надписът на кода на България е изписан с буквени символи по ISO 1366, а в чипа кода е изписан с цифри – 100 (Регл. 21/2004, Приложение А, точка 2):
Надписът на обикновената ушна марка е разположен на три реда:
– първи ред: BG (съкращение за страната)
– втори ред: първите 8 цифри от индивидуалния номер на животното
– трети ред: последните четири цифри от индивидуалния номер на животното, с увеличен размер.
Надписът върху женската част на електронната (оранжевата) ушна марка е радиален, върху външния пръстен на кръглата част.
Видимият надпис (жълта и оранжева) и кода на чипа (синя фигура)
носят една и съща информация!
- Електронните идентификатори отговарят на следните технически
характеристики:
а) четящи пасивни транспондери (електронни устройства), използващи HDX- или FDX-B технология, в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785,
б) електронните идентификатори трябва да бъдат четими от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785, и четящи HDX- или FDX-B транспондери (електронни устройства),
в) структурата на кода на транспондера предоставя следната информация в посочения ред:
- трицифрен код на страната “100” в съответствие със съответствие с ISO стандарт 3166;
- индивидуален идентификационен код от 12 цифри за идентифициране на отделно животно;
г) разстояния на разчитане:
- най-малко 12 см. с мобилен четец;
- най-малко 50 см със стационарен четец.
ІІІ. Поставяне на идентификаторите и изготвяне на първичните документи
- Поставяне на марките.
Комплектите идентификатори съответстват точно на използваните в страната ни апликатори (маркировъчни клещи) за поставяне на ушни марки, така че поставянето е възможно без да е нужно допълнително приспособление за наличните клещи. При поставяне на идентификаторите са ползват указанията – за поставяне в средната третина на ухото и пазене стерилност на ушната марка при съхранението и поставянето им:
Забележка: Електронната ушна марка (оранжевата) се поставя на лявото ухо.
- Запис в декларация за новомаркирано животно
В декларацията за новомаркирани животни Обр. ЗХОЖ-96, колона 1, идентификаторът се изписва с 15-цифров номер на електронния транспондер (чипа) съгласно примера от настоящите указания от ІІ. първа точка и следващия пример:
IV. Смърт на животно
При клане в месодобивни предприятия, официалният ветеринарен лекар, извършващ
контрола в предприятието разпорежда свалянето на марките от труповете на закланите животни, отразява клането в ИС и предава идентификаторите в ОДБХ с опис на марките и дата на клане. При клане на ДПЖ за собствена консумация, идентификаторите се свалят от ушите на закланото животно. Стопанинът уведомява регистрирания ветеринарен лекар за намаляване броят на животните. Обслужващият ветеринарен лекар, в зависимост от възрастта на животното взема
мозъчна проба и свалените от закланото животно идентификатори. В регистъра на животновъдния обект (образец ЗХОЖ-69) се нанася датата на смъртта. При смърт на животно, идентификаторите не се свалят от ушите. Стопанинът веднага
уведомява регистрирания ветеринарен лекар за смъртта. Регистрираният ветеринарен лекар, в зависимост от възрастта на ДПЖ, взема или не мозъчна проба за ТСЕ, регистрира смърт и движение до екарисаж в ИС през менюто /Събития с животни – Движения – Движения на мъртви животни/. Трупът на животното се предава в екарисаж. Стопанинът отразява датата на смърт в регистъра на животновъдния обект (образец ЗХОЖ-69). При смърт на животно и загробване на място, идентификаторите се свалят от трупа. Стопанина уведомява регистрирания ветеринарен лекар за смъртта. Регистрираният ветеринарен лекар, в зависимост от възрастта на ДПЖ, взема или не мозъчна проба за ТСЕ, регистрира смъртта в ИС и получава от стопанина на животновъдния обект свалените идентификатори. Последният отразява датата на смърт в регистъра на животновъдния обект (образец ЗХОЖ-69).