Провеждат се 3-4 и повече окопавания на посева, първите по-дълбоко (10-12 см), а следващите – плитко (5-6 см), за да не се разкъсва кореновата система. Не се допуска заплевяване на посева.

Краставиците се нападат най-много от обикновена мана (кубензис), брашнеста мана, листни въшки, паяжинообразуващ акар, трипс и белокрилка.

Срещу кубензиса (най-опасното заболяване) нападнатите листа се почистват и посевът се третира последователно през 2-3 дни с 0,2% алиет цинеб, 0,25% курсеит цинеб, 0,075% куадрис, 0,25% ридомил голд, а срещу брашнеста мана – съответно с 0,02% рубиган или с 0,05% анвил, 0,03% систан и др..

Срещу листните въшки се води борба с 0,02% карате или 0,1% пиримор, 0,1% ланат и др.; срещу акара се пръска с 0,1% омит, с 0,02% талстар, 0,05% нисуран, 0,1% каскейд и др., а срещу трипса – с 0,1% ортен или 0,1% евисект, 0,02% талстар и др.

Борбата с белокрилката е трудна и продължителна. Посевът се третира с 0,02% талстар, 0,15% ендудан, 0,15% каскейд, 0,1% фортен, 0,02% моспилен и др.

Източник: 11 Технологии за отглеждане на оранжерийни зеленчукови култури; Пловдив 2001 г.; ст.н.с. I ст.д-р Георги Цеклев;ISBN 954-9630-16-1