Дата: 23.01.2025 2:41

            

            

Област Благоевград

Благоевградска област заема Югозападната част на България и е нейна „врата”, отворена към Балканите, Европа и света. Общата й площ е 6 449 км2, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Република Гърция, на запад граничи с Република Македония, на изток с Пазарджишка и Смолянска области, а на север с Кюстендилска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Град Благоевград е административен център на региона и локомотив за неговото социално-икономическо развитие, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Основните отрасли в икономиката на областта са:
  • Хранително-вкусова промишленост;
  • Винопроизводство;
  • Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
  • Дървопреработване;
  • Туризъм.
  • Селско стопанство
Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде. Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467 В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта. Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП.
  • Земеделие
Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби. Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната.
  • Животновъдство
Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство. Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара. Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации.
  • Горско стопанство
Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта.
  • Общ горски фонд, хектари
Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”. Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм. Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство. Град Благоевград е административен център на региона и локомотив за неговото социално-икономическо развитие, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Населението на Благоевградска област по обичайно местоживеене наброява 324 110 души ( 01.02.2011 г.). Това прави 4,4% от населението на България. Според броя на постоянното население тя е шестата по големина област в страната. Преобладаваща част от населението е в градовете на областта. Съгласно административно-териториалното устройство на страната, в границите на областта се включват 14 общини 96 кметства и 280 населени места. Около 1/5 от населението   е съсредоточено в община Благоевград. Територията и от 5500 кв. км я нарежда на трето място по площ в страната, след Бургаска и Софийска област. Релеф Релефът на областта се характеризира с изключително разнообразие -  от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински,  среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с  планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска. Климат В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението, териториите на областта попадат в три климатични области: преходноконтинентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска област. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури, за разлика от останалите райони в страната. Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско – с пролетен и есенен максимум в котловините и по ниските места и със зимен максимум във високите райони. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни. Почви Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища. Води Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и мн. др., от карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори. Над 230 топли и студени минерални извори бликат на територията на областта. Общият им  дебит представлява 40% от дебита на  минералните извори в страната. Разположени в почти всеки район – Сандански, Марикостиново, “Рупите”, Кресна, Симитли, Благоевград, с. Огняново, гр. Добринище, Разлог – “Катарино”, Баня, Елешница и Якоруда, те са чудесна предпоставка за изграждане на мрежа от модерни лечебно-оздрави телни комплекси и плувни бази, за развитие на туризма като цяло. Полезни изкопаеми Многобройни и разнообразни са и откритите полезни изкопаеми на територията на Благоевградска област – гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите; гнайси,  слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина; антимонови руди в с. Рибново; молибденови в с. Бабяк;  железни руди в с. Долен; въглища в с. Ораново – Симитлийския въглищен басейн, при с. Брежани, при с. Сухострел, в долината на р. Канина и край гр. Разлог. Кизелгур има при с. Гърмен, флуорит – край с. Палат, азбест – в с. Коларово, мрамор – край селата Илинденци и Петрово. Гори Горският фонд в областта заема 346739 ха (58% от територията и). Делът му е предопределен от преобладаващия планински характер на релефа. Богатството му се формира от иглолистни (предимно от бял и черен бор) и широколистни гори (бук, дъб, топола, кестен и др.) и  пасища. Горският фонд се простира на територията на 10 планини – Рила, Пирин, Родопи, Влахина, Малешевска, Осоговска, Беласица, Стъргаш, Славянка и Кожух. Сред тях са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, десет  природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”,  “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Соколата” в Малешевска планина, “Конгура” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмната гора” и “Конски дол” в Западни Родопи; 69 природни забележителности и  четири защитени местности. Тези територии са характерни с богата флора и фауна и живописен релеф. В тях се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, 58 от тях  са лечебни, 51 вида са защитени, а  101 са включени в Червената книга на Р. България. Освен защитените територии в Благоевградска област има 109402 ха гори, обособени като гори със специално предназначение. Лесистостта на територията на горския фонд е висока (52,6%), което е около 1,7 пъти по-високо от средната за страната. По лесистост  областта е на второ място в страната след област Смолян. Богатата растителност и подходящите климатични условия са предпоставка за изключително богат и разнообразен животински свят – насекоми, влечуги, птици. Те са благоприятни и за развитието на популациите от различни видове дивеч – благородни елени, сърни, диви кози, муфлони, диви свини, мечки, глухари и др. Управлението на горите в областта, тяхната охрана, проектирането на мероприятията и контролът върху дейностите на горските акционерни дружества, се осъществяват от РУГ и 17 Държавни лесничейства. Териториите на лесничействата са и  обект на събиране на билки, диворастящи гъби и горски плодове. В тях се развива и ловен туризъм. Особен интерес за международния ловен туризъм представляват горските територии в землищата на Сатовча, Симитли, Разлог и Места. Поземлен ресурс Поземленият ресурс в областта е ограничен. Обработваемата земя заема едва 13,2% от общата и площ, което е само 2% от обработваемата земя на България. Благоприятните климатични условия са предпоставка за отглеждане на много топлолюбиви култури – ориенталски тютюни, ранни зеленчуци, праскови, лозя , фъстъци, сусам и др. В областта са застъпени и традиционни овощни видове, зърнени култури и картофи /в планинските и полупланински райони/. Транспорт Транспортно-комуникационната мрежа на областта е добре развита. През територията и минават главен път Е-79, международната ж. п. линия София – Кулата – Атина, част от теснолинейната ж. п. линия Септември – Добринище и автомобилни пътища от I, II, III  и  IV  клас. Структурата и развитието и са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления – долините на Струма и Места, с напречни шосейни връзки: Симитли – “Предел” – Разлог и Катунци – “Попови ливади” – Гоце Делчев. На територията на Благоевградска област са разположени 4  гранични контролно-пропускателни пункта: Станке Лисичково и Златарево – на границата с Р. Македия, Кулата и  Илинден – на границата с Гърция. През областта минава и един от десетте международни транспортни коридора МТК№4. Основните отрасли в икономиката на областта са:
  • Хранително-вкусова промишленост;
  • Винопроизводство;
  • Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
  • Дървопреработване;
  • Туризъм.
Съгласно данните от 2016 г., брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да нараства, въпреки че през последните години увеличението му е колебливо и стойността му остава значително под средните за страната нива. Икономическата активност в се повишава, което е съпроводено със значителен ръст на заетостта и рязко намаление на безработицата. Бизнес и инвестиционната активност в областта остава сравнително висока. Туризъм След черноморските курорти Пиринският край разполага с най-добре развитата хотелска база. Основните туристически локализации на територията на областта са: Сандански – най-известният балнеокомплекс в страната – с прилежащите към общината природни и културно-исторически забележителности в Пирин, Рожен и гр. Мелник; община Банско с гр. Банско – ски курорт от международно значение с най-добрата хотелска инфраструктура за зимен и летен туризъм и гр. Добринище – балнеокурорт от регионално значение; община Разлог със СПА център “Катарино”, със селата Баня и Добърско, резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” и курортната местност “Предел”, планинските общини Белица и Якоруда с курортните местности “Семково” и “Трещеник”; районът на Гоце Делчев с архитектурните резервати Ковачевица, Лещен и Долен и с Огняновските минерални бани и районът на Благоевград с привлекателния вид на града, с богатата база за културен, фестивален и конгресен туризъм, с минералната вода, ски базата в м. “Картала” и близостта до Рилския манастир и природния резерват “Парангалица” Здравеопазване В системата на здравеопазването в област Благоевград са изградени и функционират 11 болнични заведения, в т. ч. 5 болници, 4 диспансери и 2 специализирани болници за рехабилитация. В гр. Благоевград здравното обслужване на населението се осъществява от многопрофилната болница за активно лечение, която е с областно значение. Към нея функционира център за спешна медицинска помощ. Изграден е и център за хемодиализа. Диспансерите (със стационари) са с областно значение (за пневмо-фтизиатрични заболявания; за онкологични; за кожно-венерически и за психични заболявания). Останалите четири болници са разположени в Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Сандански като обслужват и общините от областта, в които няма болнични заведения. Болницата в Гоце Делчев обслужва населението на общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово; болницата в Разлог - общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда.; болницата в Сандански - общини Сандански, Кресна и Струмяни, болницата в Петрич – населението на общ. Петрич. Специализираните болници са с национално значение. Те са разположени на територията на общини Сандански, респ. гр.Сандански и Петрич (с. Марикостиново). Местоположението им е свързано със специфичните природно-климатични условия и ресурси на територията. Шест от болниците в областта прилагат високотехнологични методи за диагностика и лечение, с налична за тяхното прилагане съответна високотехнологична медицинска апаратура: Магнитно-резонансна компютърна томография - в "МБАЛ Благоевград" АД и "МБАЛ Пулс" АД; Компютърна томография - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД, "МБАЛ Разлог" ЕООД, МБАЛ "Иван Скендеровг" ЕООД, СБАЛО ЕООД; Ендоваскуларно лечение - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД; лъчелечение - СБАЛО ЕООД; In vitro методи за асистирана репродукция - "МБАЛ Пулс" АД. Към здравната мрежа на областта се включват и 3 други здравни заведения, локализирани в областния център - Благоевград (регионални структури на РИОКОЗ, инспекция за ветеринарен и санитарен контрол и специализирана фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация). Домът за медико-социални грижи за деца в гр. Благоевград е със 155 легла. Делът на здравноосигурените лица за 2017 г. е 88,4%. Селско стопанство Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде. Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467 В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта. Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП. Земеделие Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби. Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната. Животновъдство Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство. Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара. Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации. Горско стопанство Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта. Общ горски фонд, хектари Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”. Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм. Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство.
Благоевградска област заема Югозападната част на България и е нейна „врата”, отворена към Балканите, Европа и света. Общата й площ е 6 449 км2, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Република Гърция, на запад граничи с Република Македония, на изток с Пазарджишка и Смолянска области, а на север с Кюстендилска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Град Благоевград е административен център на региона и локомотив за неговото социално-икономическо развитие, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Основните отрасли в икономиката на областта са:
  • Хранително-вкусова промишленост;
  • Винопроизводство;
  • Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
  • Дървопреработване;
  • Туризъм.
  • Селско стопанство
Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде. Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467 В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта. Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП.
  • Земеделие
Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби. Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната.
  • Животновъдство
Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство. Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара. Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации.
  • Горско стопанство
Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта.
  • Общ горски фонд, хектари
Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”. Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм. Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство. Град Благоевград е административен център на региона и локомотив за неговото социално-икономическо развитие, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Населението на Благоевградска област по обичайно местоживеене наброява 324 110 души ( 01.02.2011 г.). Това прави 4,4% от населението на България. Според броя на постоянното население тя е шестата по големина област в страната. Преобладаваща част от населението е в градовете на областта. Съгласно административно-териториалното устройство на страната, в границите на областта се включват 14 общини 96 кметства и 280 населени места. Около 1/5 от населението   е съсредоточено в община Благоевград. Територията и от 5500 кв. км я нарежда на трето място по площ в страната, след Бургаска и Софийска област. Релеф Релефът на областта се характеризира с изключително разнообразие -  от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински,  среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с  планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска. Климат В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението, териториите на областта попадат в три климатични области: преходноконтинентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска област. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури, за разлика от останалите райони в страната. Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско – с пролетен и есенен максимум в котловините и по ниските места и със зимен максимум във високите райони. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни. Почви Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища. Води Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и мн. др., от карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори. Над 230 топли и студени минерални извори бликат на територията на областта. Общият им  дебит представлява 40% от дебита на  минералните извори в страната. Разположени в почти всеки район – Сандански, Марикостиново, “Рупите”, Кресна, Симитли, Благоевград, с. Огняново, гр. Добринище, Разлог – “Катарино”, Баня, Елешница и Якоруда, те са чудесна предпоставка за изграждане на мрежа от модерни лечебно-оздрави телни комплекси и плувни бази, за развитие на туризма като цяло. Полезни изкопаеми Многобройни и разнообразни са и откритите полезни изкопаеми на територията на Благоевградска област – гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите; гнайси,  слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина; антимонови руди в с. Рибново; молибденови в с. Бабяк;  железни руди в с. Долен; въглища в с. Ораново – Симитлийския въглищен басейн, при с. Брежани, при с. Сухострел, в долината на р. Канина и край гр. Разлог. Кизелгур има при с. Гърмен, флуорит – край с. Палат, азбест – в с. Коларово, мрамор – край селата Илинденци и Петрово. Гори Горският фонд в областта заема 346739 ха (58% от територията и). Делът му е предопределен от преобладаващия планински характер на релефа. Богатството му се формира от иглолистни (предимно от бял и черен бор) и широколистни гори (бук, дъб, топола, кестен и др.) и  пасища. Горският фонд се простира на територията на 10 планини – Рила, Пирин, Родопи, Влахина, Малешевска, Осоговска, Беласица, Стъргаш, Славянка и Кожух. Сред тях са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, десет  природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”,  “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Соколата” в Малешевска планина, “Конгура” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмната гора” и “Конски дол” в Западни Родопи; 69 природни забележителности и  четири защитени местности. Тези територии са характерни с богата флора и фауна и живописен релеф. В тях се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, 58 от тях  са лечебни, 51 вида са защитени, а  101 са включени в Червената книга на Р. България. Освен защитените територии в Благоевградска област има 109402 ха гори, обособени като гори със специално предназначение. Лесистостта на територията на горския фонд е висока (52,6%), което е около 1,7 пъти по-високо от средната за страната. По лесистост  областта е на второ място в страната след област Смолян. Богатата растителност и подходящите климатични условия са предпоставка за изключително богат и разнообразен животински свят – насекоми, влечуги, птици. Те са благоприятни и за развитието на популациите от различни видове дивеч – благородни елени, сърни, диви кози, муфлони, диви свини, мечки, глухари и др. Управлението на горите в областта, тяхната охрана, проектирането на мероприятията и контролът върху дейностите на горските акционерни дружества, се осъществяват от РУГ и 17 Държавни лесничейства. Териториите на лесничействата са и  обект на събиране на билки, диворастящи гъби и горски плодове. В тях се развива и ловен туризъм. Особен интерес за международния ловен туризъм представляват горските територии в землищата на Сатовча, Симитли, Разлог и Места. Поземлен ресурс Поземленият ресурс в областта е ограничен. Обработваемата земя заема едва 13,2% от общата и площ, което е само 2% от обработваемата земя на България. Благоприятните климатични условия са предпоставка за отглеждане на много топлолюбиви култури – ориенталски тютюни, ранни зеленчуци, праскови, лозя , фъстъци, сусам и др. В областта са застъпени и традиционни овощни видове, зърнени култури и картофи /в планинските и полупланински райони/. Транспорт Транспортно-комуникационната мрежа на областта е добре развита. През територията и минават главен път Е-79, международната ж. п. линия София – Кулата – Атина, част от теснолинейната ж. п. линия Септември – Добринище и автомобилни пътища от I, II, III  и  IV  клас. Структурата и развитието и са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления – долините на Струма и Места, с напречни шосейни връзки: Симитли – “Предел” – Разлог и Катунци – “Попови ливади” – Гоце Делчев. На територията на Благоевградска област са разположени 4  гранични контролно-пропускателни пункта: Станке Лисичково и Златарево – на границата с Р. Македия, Кулата и  Илинден – на границата с Гърция. През областта минава и един от десетте международни транспортни коридора МТК№4. Основните отрасли в икономиката на областта са:
  • Хранително-вкусова промишленост;
  • Винопроизводство;
  • Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
  • Дървопреработване;
  • Туризъм.
Съгласно данните от 2016 г., брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да нараства, въпреки че през последните години увеличението му е колебливо и стойността му остава значително под средните за страната нива. Икономическата активност в се повишава, което е съпроводено със значителен ръст на заетостта и рязко намаление на безработицата. Бизнес и инвестиционната активност в областта остава сравнително висока. Туризъм След черноморските курорти Пиринският край разполага с най-добре развитата хотелска база. Основните туристически локализации на територията на областта са: Сандански – най-известният балнеокомплекс в страната – с прилежащите към общината природни и културно-исторически забележителности в Пирин, Рожен и гр. Мелник; община Банско с гр. Банско – ски курорт от международно значение с най-добрата хотелска инфраструктура за зимен и летен туризъм и гр. Добринище – балнеокурорт от регионално значение; община Разлог със СПА център “Катарино”, със селата Баня и Добърско, резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” и курортната местност “Предел”, планинските общини Белица и Якоруда с курортните местности “Семково” и “Трещеник”; районът на Гоце Делчев с архитектурните резервати Ковачевица, Лещен и Долен и с Огняновските минерални бани и районът на Благоевград с привлекателния вид на града, с богатата база за културен, фестивален и конгресен туризъм, с минералната вода, ски базата в м. “Картала” и близостта до Рилския манастир и природния резерват “Парангалица” Здравеопазване В системата на здравеопазването в област Благоевград са изградени и функционират 11 болнични заведения, в т. ч. 5 болници, 4 диспансери и 2 специализирани болници за рехабилитация. В гр. Благоевград здравното обслужване на населението се осъществява от многопрофилната болница за активно лечение, която е с областно значение. Към нея функционира център за спешна медицинска помощ. Изграден е и център за хемодиализа. Диспансерите (със стационари) са с областно значение (за пневмо-фтизиатрични заболявания; за онкологични; за кожно-венерически и за психични заболявания). Останалите четири болници са разположени в Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Сандански като обслужват и общините от областта, в които няма болнични заведения. Болницата в Гоце Делчев обслужва населението на общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово; болницата в Разлог - общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда.; болницата в Сандански - общини Сандански, Кресна и Струмяни, болницата в Петрич – населението на общ. Петрич. Специализираните болници са с национално значение. Те са разположени на територията на общини Сандански, респ. гр.Сандански и Петрич (с. Марикостиново). Местоположението им е свързано със специфичните природно-климатични условия и ресурси на територията. Шест от болниците в областта прилагат високотехнологични методи за диагностика и лечение, с налична за тяхното прилагане съответна високотехнологична медицинска апаратура: Магнитно-резонансна компютърна томография - в "МБАЛ Благоевград" АД и "МБАЛ Пулс" АД; Компютърна томография - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД, "МБАЛ Разлог" ЕООД, МБАЛ "Иван Скендеровг" ЕООД, СБАЛО ЕООД; Ендоваскуларно лечение - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД; лъчелечение - СБАЛО ЕООД; In vitro методи за асистирана репродукция - "МБАЛ Пулс" АД. Към здравната мрежа на областта се включват и 3 други здравни заведения, локализирани в областния център - Благоевград (регионални структури на РИОКОЗ, инспекция за ветеринарен и санитарен контрол и специализирана фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация). Домът за медико-социални грижи за деца в гр. Благоевград е със 155 легла. Делът на здравноосигурените лица за 2017 г. е 88,4%. Селско стопанство Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде. Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467 В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта. Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП. Земеделие Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби. Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната. Животновъдство Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство. Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара. Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации. Горско стопанство Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта. Общ горски фонд, хектари Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”. Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм. Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство.
Благоевградска област заема Югозападната част на България и е нейна „врата”, отворена към Балканите, Европа и света. Общата й площ е 6 449 км2, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Република Гърция, на запад граничи с Република Македония, на изток с Пазарджишка и Смолянска области, а на север с Кюстендилска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Град Благоевград е административен център на региона и локомотив за неговото социално-икономическо развитие, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Основните отрасли в икономиката на областта са:
  • Хранително-вкусова промишленост;
  • Винопроизводство;
  • Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
  • Дървопреработване;
  • Туризъм.
  • Селско стопанство
Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде. Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467 В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта. Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП.
  • Земеделие
Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби. Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната.
  • Животновъдство
Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство. Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара. Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации.
  • Горско стопанство
Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта.
  • Общ горски фонд, хектари
Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”. Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм. Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство. Град Благоевград е административен център на региона и локомотив за неговото социално-икономическо развитие, следван от общините Банско, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. Населението на Благоевградска област по обичайно местоживеене наброява 324 110 души ( 01.02.2011 г.). Това прави 4,4% от населението на България. Според броя на постоянното население тя е шестата по големина област в страната. Преобладаваща част от населението е в градовете на областта. Съгласно административно-териториалното устройство на страната, в границите на областта се включват 14 общини 96 кметства и 280 населени места. Около 1/5 от населението   е съсредоточено в община Благоевград. Територията и от 5500 кв. км я нарежда на трето място по площ в страната, след Бургаска и Софийска област. Релеф Релефът на областта се характеризира с изключително разнообразие -  от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински,  среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с  планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска. Климат В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението, териториите на областта попадат в три климатични области: преходноконтинентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска област. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури, за разлика от останалите райони в страната. Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско – с пролетен и есенен максимум в котловините и по ниските места и със зимен максимум във високите райони. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни. Почви Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища. Води Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и мн. др., от карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори. Над 230 топли и студени минерални извори бликат на територията на областта. Общият им  дебит представлява 40% от дебита на  минералните извори в страната. Разположени в почти всеки район – Сандански, Марикостиново, “Рупите”, Кресна, Симитли, Благоевград, с. Огняново, гр. Добринище, Разлог – “Катарино”, Баня, Елешница и Якоруда, те са чудесна предпоставка за изграждане на мрежа от модерни лечебно-оздрави телни комплекси и плувни бази, за развитие на туризма като цяло. Полезни изкопаеми Многобройни и разнообразни са и откритите полезни изкопаеми на територията на Благоевградска област – гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите; гнайси,  слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина; антимонови руди в с. Рибново; молибденови в с. Бабяк;  железни руди в с. Долен; въглища в с. Ораново – Симитлийския въглищен басейн, при с. Брежани, при с. Сухострел, в долината на р. Канина и край гр. Разлог. Кизелгур има при с. Гърмен, флуорит – край с. Палат, азбест – в с. Коларово, мрамор – край селата Илинденци и Петрово. Гори Горският фонд в областта заема 346739 ха (58% от територията и). Делът му е предопределен от преобладаващия планински характер на релефа. Богатството му се формира от иглолистни (предимно от бял и черен бор) и широколистни гори (бук, дъб, топола, кестен и др.) и  пасища. Горският фонд се простира на територията на 10 планини – Рила, Пирин, Родопи, Влахина, Малешевска, Осоговска, Беласица, Стъргаш, Славянка и Кожух. Сред тях са обособени два национални парка – “Пирин” и “Рила”, един природен парк – “Беласица”, десет  природни резервата – “Баюви дупки – Джинджирица”,  “Ореляк”, “Тисата” и “Юлен” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Соколата” в Малешевска планина, “Конгура” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмната гора” и “Конски дол” в Западни Родопи; 69 природни забележителности и  четири защитени местности. Тези територии са характерни с богата флора и фауна и живописен релеф. В тях се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, 58 от тях  са лечебни, 51 вида са защитени, а  101 са включени в Червената книга на Р. България. Освен защитените територии в Благоевградска област има 109402 ха гори, обособени като гори със специално предназначение. Лесистостта на територията на горския фонд е висока (52,6%), което е около 1,7 пъти по-високо от средната за страната. По лесистост  областта е на второ място в страната след област Смолян. Богатата растителност и подходящите климатични условия са предпоставка за изключително богат и разнообразен животински свят – насекоми, влечуги, птици. Те са благоприятни и за развитието на популациите от различни видове дивеч – благородни елени, сърни, диви кози, муфлони, диви свини, мечки, глухари и др. Управлението на горите в областта, тяхната охрана, проектирането на мероприятията и контролът върху дейностите на горските акционерни дружества, се осъществяват от РУГ и 17 Държавни лесничейства. Териториите на лесничействата са и  обект на събиране на билки, диворастящи гъби и горски плодове. В тях се развива и ловен туризъм. Особен интерес за международния ловен туризъм представляват горските територии в землищата на Сатовча, Симитли, Разлог и Места. Поземлен ресурс Поземленият ресурс в областта е ограничен. Обработваемата земя заема едва 13,2% от общата и площ, което е само 2% от обработваемата земя на България. Благоприятните климатични условия са предпоставка за отглеждане на много топлолюбиви култури – ориенталски тютюни, ранни зеленчуци, праскови, лозя , фъстъци, сусам и др. В областта са застъпени и традиционни овощни видове, зърнени култури и картофи /в планинските и полупланински райони/. Транспорт Транспортно-комуникационната мрежа на областта е добре развита. През територията и минават главен път Е-79, международната ж. п. линия София – Кулата – Атина, част от теснолинейната ж. п. линия Септември – Добринище и автомобилни пътища от I, II, III  и  IV  клас. Структурата и развитието и са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления – долините на Струма и Места, с напречни шосейни връзки: Симитли – “Предел” – Разлог и Катунци – “Попови ливади” – Гоце Делчев. На територията на Благоевградска област са разположени 4  гранични контролно-пропускателни пункта: Станке Лисичково и Златарево – на границата с Р. Македия, Кулата и  Илинден – на границата с Гърция. През областта минава и един от десетте международни транспортни коридора МТК№4. Основните отрасли в икономиката на областта са:
  • Хранително-вкусова промишленост;
  • Винопроизводство;
  • Тютюнева промишленост и производство на тютюневи изделия;
  • Дървопреработване;
  • Туризъм.
Съгласно данните от 2016 г., брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград продължава да нараства, въпреки че през последните години увеличението му е колебливо и стойността му остава значително под средните за страната нива. Икономическата активност в се повишава, което е съпроводено със значителен ръст на заетостта и рязко намаление на безработицата. Бизнес и инвестиционната активност в областта остава сравнително висока. Туризъм След черноморските курорти Пиринският край разполага с най-добре развитата хотелска база. Основните туристически локализации на територията на областта са: Сандански – най-известният балнеокомплекс в страната – с прилежащите към общината природни и културно-исторически забележителности в Пирин, Рожен и гр. Мелник; община Банско с гр. Банско – ски курорт от международно значение с най-добрата хотелска инфраструктура за зимен и летен туризъм и гр. Добринище – балнеокурорт от регионално значение; община Разлог със СПА център “Катарино”, със селата Баня и Добърско, резерватът “Баюви дупки – Джинджирица” и курортната местност “Предел”, планинските общини Белица и Якоруда с курортните местности “Семково” и “Трещеник”; районът на Гоце Делчев с архитектурните резервати Ковачевица, Лещен и Долен и с Огняновските минерални бани и районът на Благоевград с привлекателния вид на града, с богатата база за културен, фестивален и конгресен туризъм, с минералната вода, ски базата в м. “Картала” и близостта до Рилския манастир и природния резерват “Парангалица” Здравеопазване В системата на здравеопазването в област Благоевград са изградени и функционират 11 болнични заведения, в т. ч. 5 болници, 4 диспансери и 2 специализирани болници за рехабилитация. В гр. Благоевград здравното обслужване на населението се осъществява от многопрофилната болница за активно лечение, която е с областно значение. Към нея функционира център за спешна медицинска помощ. Изграден е и център за хемодиализа. Диспансерите (със стационари) са с областно значение (за пневмо-фтизиатрични заболявания; за онкологични; за кожно-венерически и за психични заболявания). Останалите четири болници са разположени в Петрич, Гоце Делчев, Разлог и Сандански като обслужват и общините от областта, в които няма болнични заведения. Болницата в Гоце Делчев обслужва населението на общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово; болницата в Разлог - общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда.; болницата в Сандански - общини Сандански, Кресна и Струмяни, болницата в Петрич – населението на общ. Петрич. Специализираните болници са с национално значение. Те са разположени на територията на общини Сандански, респ. гр.Сандански и Петрич (с. Марикостиново). Местоположението им е свързано със специфичните природно-климатични условия и ресурси на територията. Шест от болниците в областта прилагат високотехнологични методи за диагностика и лечение, с налична за тяхното прилагане съответна високотехнологична медицинска апаратура: Магнитно-резонансна компютърна томография - в "МБАЛ Благоевград" АД и "МБАЛ Пулс" АД; Компютърна томография - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД, "МБАЛ Разлог" ЕООД, МБАЛ "Иван Скендеровг" ЕООД, СБАЛО ЕООД; Ендоваскуларно лечение - "МБАЛ Благоевград" АД, "МБАЛ Пулс" АД, МБАЛ "Св.Врач" ЕООД; лъчелечение - СБАЛО ЕООД; In vitro методи за асистирана репродукция - "МБАЛ Пулс" АД. Към здравната мрежа на областта се включват и 3 други здравни заведения, локализирани в областния център - Благоевград (регионални структури на РИОКОЗ, инспекция за ветеринарен и санитарен контрол и специализирана фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация). Домът за медико-социални грижи за деца в гр. Благоевград е със 155 легла. Делът на здравноосигурените лица за 2017 г. е 88,4%. Селско стопанство Природните и климатични дадености на територията на област Благоевград са благоприятни за развитие на селското стопанство. То е основен източник на доходи за населението в селата и за повечето общини от областта. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в област Благоевград е 583 588,5 дка. и заема 9% от територията й.  В областта най – добре развито е производството на тютюн, картофи, домати, праскови, грозде. Област Благоевград е на първо място в България по брой на земеделските стопанства - 38 467 В структурата на използваемата земя с най-голям относителен дял са постоянно затревените площи, което се обуславя от преобладаващия планински релеф в областта. Обработваемата земя е в размер на 155 091 дка. или 27% от ИЗП. Земеделие Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната. В голямата си част зеленчукопроизводството е концентрирано по поречието на река Струма, където почвените характеристики и възможностите за напояване създават благоприятни предпоставки за неговото развитие. Приоритетна култура в областта са картофите, следвани от варивата и пресните зеленчуци, като не се наблюдават значителни изменения в заетите площи през последните години. Значителна част от зеленчуците се произвеждат в семейни градини, като произведената продукция е ориентирана към задоволяване на лични потребности и не се предлага на пазара. Наличието на геотермални извори в област Благоевград е добра предпоставка за развитие на оранжерийното производство на цветя и зеленчуци. Маслодайните култури заемат незначителен дял от обработваемата земя в област Благоевград и са представени почти изцяло от слънчогледа. С оглед на промяната в климатичните условия породени от глобалното затопляне, производството на нетрадиционни за района култури, каквито са маслодайните има предпоставки за развитие. Възможности за разнообразяване на отглежданите земеделски продукти в областта могат да се търсят посредством култивиране на лечебни растения и гъби. Овощните насаждения в област Благоевград са разположени върху площ от 6 546 ха, като формират 37,5% от площите с овощни култури в Югозападния район за планиране и 6,9% от съответните площи в България. Лозовите масиви обхващат 4 705 ха, което означава, че на територията на областта са концентрирани 72,6% от лозовите насаждения в Югозападния район и 4% от тези в страната. Животновъдство Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство. Повечето от животните в областта се отглеждат в частния сектор, като голяма част от животинската продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Около 35-40% от произведеното мляко и над 46% от произведеното месо не се предлагат на пазара. Потенциалът за растеж на сектора е свързан с възможностите за развитие на пасищно животновъдство при доминиране на преработвателния сектор и производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване на конкурентно способността, посредством повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации. Горско стопанство Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта. Общ горски фонд, хектари Област Благоевград има изразен планински характер. Общата площ на горите в областта възлиза на 394 645 ха или 43,8% от горския фонд на Югозападния планов район. От тях 387 029 ха (98,1%) формират държавен горски фонд, 424 ха (0,1%) са общински гори, а едва 7 192 ха (1,8%) от горите в областта са частна собственост. Преобладаващата държавна собственост на горския фонд произтича от наличието на територията на област Благоевград на двата национални парка – НП “Рила” и НП “Пирин”. Горите в област Благоевград поддържат биологичното равновесие, подобряват климата, регулират водния режим, защитават селскостопанските площи, пътищата и селищата от ерозионни процеси. Значимостта на горите определя и възможностите за развитие на редица общини на територията на областта, където основните и допълнителни доходи на значителна част от местното население идват от дърводобив, дървопреработване, гъбарство, билкарство и добив на горски плодове. Въпреки че до момента икономическото значение на горския фонд на територията на областта е свързано предимно със зимния туризъм, горските екосистеми създават благоприятни условия за поддържането на устойчиви дивечови популации, което се явява предпоставка за организиране и развитие на вътрешен и международен ловен туризъм. Икономическото значение както на дървесината, като традиционен ресурс в област Благоевград, така и на съхранените почви, води и кислороден баланс ще се увеличава в бъдеще, което налага необходимостта от утвърждаване на режими за комплексно използване на горите и тяхното оптимално възпроизводство.
Община Банско /462 кв. км; 13394 ж./ обхваща най-красивата част от величествената Пирин планина, част от Разложката котловина, от живописния пролом Момина клисура и от Дъбрашкия дял на Родопите. Релефът е от равнинен, в поречията на реките, до хълмист, в планинската и предпланинската част. Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части планински. Лятото е кратко и прохладно, а зимата е снеговита, мека и продължителна. Средните януарски температури са -1,9 °С, снежната покривка в курорта се задържа около 6 месеца в годината, а летните температури са  около 25°С. Природата е най-голямото богатство на община Банско. От 1962 г. най-красивата част на Пирин планина е обявена за Народен парк “Вихрен”. През 1974 г. той е разширен и преименуван в Народен парк “Пирин”. От 1999 г. паркът е прекатегоризиран в Национален парк “Пирин” с площ 40 332 ха.В границите му са включени резерватите “Баюви дупки” – “Джинджирица” и “Юлен”. Тази малка част от рая включва в себе си вековни смърчово-мурови гори, обширни клекови формации, планински поляни и остри зъбери, дълбоки циркуси и изумрудени езера. Заради уникалната си природа Национален парк “Пирин” е признат за обект от световна значимост и от 1983 г. е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на световното природно наследство. Общината има 8 населени места с общо население 12 715 жители /15.12.09 г./. В пределите на общината влизат следните населени места: Гостун; Добринище; Кремен;  Места; Обидим; Осеново; Филипово. Град Банско /9 740 жители/ е административен, стопански и културен център на общината. Разположен е на 925 м надморска височина, в югозападната част на Разложката котловина, в подножието на Северен Пирин. Отстои на 150 км от София и Пловдив и на 60 км от Благоевград. Свързан е с тях чрез автобусен транспорт. През общината минава ж. п. линията Добринище – Септември. Асфалтиран път  и    модерен кабинков лифт свързват града с високата част на планината и ски-зоната.
Община Белица е една от малките общини в Югозападна България, с площ от 382 кв. км и население 9539 ж. Обхваща части от Велишко-Виденишкия дял на Западните Родопи, долината на река Места и южните разклонения на Източна Рила. Граничи с общините Якоруда, Банско, Разлог, Рила, Самоков и Велинград. Град Белица е закътан в южните склонове на Рила планина, а съставните села са разположени живописно в Родопите.Това предопределя неповторимото многообразие на природата, фолклора и историята на общината. Релефът е преобладаващо планински и полупланински, а климатът – преходносредиземноморски, с влияние на планинския. Горският фонд заема по-голяма част от територията на общината – 219445 дка иглолистни и широколистни гори, а между тях и по билата на планините – тучни пасища. Част от него формира парков участък “Белица” от Национален парк “Рила”, което я утвърждава като туристически обект и зона за отдих.
  • Икономика
Икономическият сектор на общината е доминиран от дърводобива и дървопреработването.. Произвеждат се дървени строителни материали, мебели, хартия и хартиени изделия. Разкрити са и шивашки цехове на гръцки предприемачи. Производството на селскостопанска продукция, на хляб и хлебни изделия е предимно за собствени нужди и за местния пазар. Потенциал за развитие имат селското стопанство с въвеждането на алтернативни култури, пчеларството, селският туризъм и хранително-вкусовата промишленост. Наличието на антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в общината.
Община Благоевград е най-голямата по население и третата по територия в рамките на област Благоевград (с площ от 621 кв. км). Разположена е в Югозападна България, в най-западната част на Рило-Родопския масив и е съставена от 26 населени места (с общо 83 079 жители – данни от м. февруари 2007 г.). Общинският център Благоевград се намира в долината на река Струма, на 360 м надморска височина в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила, на главен път Е-79, на 100 км южно от София. Градът отстои на 20 км от границата с Република Македония, на 100 км от границата с Република Гърция и на 250 км от Солун. През града преминава река Благоевградска Бистрица. Релефът на общината е планински и котловинен, със средна надморска височина 959,8 м. Осемдесет процента от територията й попада в преходно-континенталната климатична област със силно влияние на топъл средиземно морски въздух, нахлуващ по долината на р. Струма, което предопределя сравнително високи средни температури през зимата (+3,4оС). Останалите 20%, разположени на по-голяма надморска височина, имат типично планински климат. Средногодишната температура в общината е +12,4оС, а средната лятна +16,5оС. Средногодишната сума на валежите през 2005 г. е била 590 л/м2, като обикновено максимумът им е през есента, а минимумът – през лятото. Значителна част от територията е заета от гори, голяма част от които се нуждаят от реконструкция. Речната мрежа е гъста и се формира главно от малките притоци на р. Струма. Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини – Дупница, Бобошево и Кочериново. При Благоевград подземният отток се подхранва от р. Благоевградска Бистрица. В общината има 30 топли минерални извори с температура до 550С, чиято вода се използва за лечение на хронични заболявания на периферната нервна система, гинекологични проблеми, ревматизъм и пр.
  • Населени места и население
В общината има един град и 25 села с общо 83 079 жители (по данни от 05.02.2007 г.), като 48,5% от тях са мъже. За сравнение през 1998 г. общината е имала през 81 114 жители, т.е наблюдава се увеличение с 2,42%. В трудоспособна възраст са били общо 56 908 човека или 68,5% от цялото население. Децата и младежите до 18 г. са 10 963, т.е. 16,21%. От друга страна, според данни от Националния статистически институт през 2005 г. делът на населението на общината над трудоспособна възраст е сравнително нисък – 11 178 жители или 14,4% от общия брой на жителите при 21,58% средно за България. В началото на 2007 г. Благоевград е имал 76 760 жители, което представлява 92,4% от общия брой на населението. Тази структура е подобна на средната за страната – с висока концентрация на населението на общинския център. Дванадесет от населените места в състава на общината имат под 100 жители и едва 5 от селата са с население над 500 човека. Броят на ражданията през 2006 г. е бил 8,98‰ при средна стойност за страната 9,2‰, докато смъртността е била 9,42‰ – доста по-ниска от средната за страната (14,7‰). Въпреки това и през 2006 г. естественият прираст е имал отрицателна стойност (-0,52‰).
  • Транспорт и пътища
Община Благоевград се характеризира с благоприятно географско разположение – близост до столицата и до две международни граници – с Република Македония и с Република Гърция – и развита транспортна инфраструктура. През територията на общината минават европейският транспортен коридор номер 4 (международен път Е-79, по чието трасе ще преминава Автомагистрала „Струма”) от Северозападна Европа към Гърция и жп линията София-Солун-Атина, на 100 км разстояние е и европейският коридор номер 8 по международен път Е-80. По проекта се предвижда и скоростна жп отсечка, която ще улесни още повече връзката с Гърция. Най-близките летища са в София (110 км) и Солун (200 км). Дължината на четвъртокласната пътна мрежа в общината е 132 км, които се нуждаят от поддръжка и освежаване. Стремежът на администрацията е да се осигурят приоритетно средства за реконструкция и рехабилитация на пътищата, водещи към туристически обекти. Уличната мрежа в Благоевград е с дължина 134 км, поддържана в сравнително добро състояние чрез изкърпване и освежаване. Новопостроените квартали все още нямат изградени улици. Администрацията е разработила и изпълнява Програма за ремонт и поддържане на уличната мрежа, разработен е и специален проект за квартал „Вароша”, за който ще се търси целево финансиране. Градската транспортна мрежа на Благоевград обхваща общинския център и пет от съставните села. На разположение са и достатъчен брой таксита. Останалите населени места се обслужват от четири транспортни фирми.
  • Икономическо развитие
Икономиката на общината е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от секторите търговия и транспорт. Регистрираните и активно работещи фирми в Благоевград в началото на 2004 г. са били около 6 000. От тях около 92,5 % са микро-предприятия с персонал до 10 души, 5,5% имат персонал между 11-50 души и около 2% са с над 50 души персонал. Сферата им на дейност е изключително разнообразна – почти няма икономическа дейност на територията на общината, в която да не е активна поне една фирма. Над 800 от тези фирми работят в индустриалния сектор, а най-много са регистрираните и работещи фирми в сектор търговия.
  • Селско стопанство и гори
Площта на селскостопанската земя в община Благоевград е 288 382 дка. Обработваемите площи са 187 448 дка или почти 2/3 от цялата земеделска земя. Регистрираните земеделски производители през 2007 г. са 236. Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината са изградени 4 големи оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В последните 3 години се отчита чувствително намаление на площите, заети с тютюн (с 52% през 2006 в сравнение с 2004 г.). Добивите от зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица – се запазват на почти еднакви равнища през 2004, 2005 и 2006 г.. Това се отнася и за реколтата от грозде. В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство. Съществуващата доскоро голяма свинеферма свива своето производство. Фермата за краве мляко, в която са отглеждани до 200 животни, поради изпадане на добиваното в нея мляко във ІІ група, също постепенно ще намали дейността си. Почти всички производители в общината (90-95%) са получили млечни квоти, но те обикновено са дребни стопанства с по няколко животни, които не могат да осигурят добро качество на предаваната продукция. В региона преработени млечни продукти не се произвеждат, а само се изкупува суровина за тях. Над 40% от територията на общината са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата из територия; от реконструкция се нуждаят около 25%.
Община Гоце Делчев (316 кв. км; 32 136 ж.) обхваща част от живописната долина на река Места, Гоцеделчевската котловина и югоизточните части на Пирин планина. Включва общинския център град Гоце Делчев и 10 села. Граничи с общините Банско, Гърмен, Хаджидимово и Сандански. Релефът и е планински и котловинен. Климатът е преходносредиземноморски, по високите части на Пирин – планински. Горският фонд е богат на иглолистни, широколистни гори и естествени пасища. В обхвата на територията и влизат най-югоизточните части от Национален парк “Пирин” 1823,4 ха, включен в Списъка на Световното природно наследство на ЮНЕСКО; резерватът “Ореляк” (850 ха), обявен с цел да се запазят редките за страната еталони от първични, характерни за Среден и Южен Пирин букови гори; природните забележителности “Купена” и “Пиростията”, “Водопад – Туфча” и множество вековни дървета. Общината е  богата и на води. През нея текат река Места и десните и притоци Туфча, Неврокопска и Каменица. На нейна територия се намират високопланинските Пирински езера (Брезнишки и Корнишки), много изкуствени водоеми и минерални извори (Баничански, Мусомищки, в м. “Топлика”). Разнообразието на флората и фауната включва много редки, защитени и ендемитни видове, както и богатство от лечебни растения, гъби и горски плодове, птици и бозайници.
  • Икономика
Икономиката на Община Гоце Делчев се  развива стабилно. Природните условия благоприятстват развитието на селското стопанство. Отглеждат се основно тютюн, картофи, зеленчуци, технически култури. Броят на регистрираните земеделски фирми и частните селскостопански производители расте. През последните години ръстът на частната бизнес инициатива е сред най-високите в България, а нивото на безработица под средното за страната. Над 90%  от фирмите  са малки и средни предприятия в сферата на търговията и услугите, на преработващата промишленост и на туризма. Расте броят на фирмите с чуждо участие. Общината създава благоприятни условия и се стреми да привлича повече външни инвестиции. От години работи за насърчаване на трансграничното сътрудничество с Република Гърция като учредител на Еврорегиона “Места – Нестос” и активен партньор на гръцки общини от областите Драма и Кавала. В Гоце Делчев е базирана редакцията на регионалния вестник “Хроника”, който се издава на български и гръцки език. С откриването на новия граничен контролно-пропускателен пункт  Илинден – Ексохи  и пътя Гоце Делчев – Драма – Кавала икономическите връзки и перспективи се разширяват. Община Гоце Делчев  има богат опит в подготовката и реализирането на проекти и програми, финансирани от Британски Ноу Хау Фонд, Японското правителство, Делегацията на Европейската комисия в България, програмите ФАР, “Красива България”, “Младеж” и EXTRA LARGE. Редица реализирани проекти са посветени на възраждането, развитието и популяризирането на традиционните занаяти, както и на стимулирането на алтернативни форми на туризма. Активен партньор на общината в иниацивите за икономическо развитие е създаденият през 1998 г. по Програма за развитие на ООН Бизнес инкубатор – Гоце Делчев.
Община Гърмен (14705 ж.) е разположена в Югозападна България, в пазвите на Западните Родопи. Тя обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на планината. Граничи с Банска, Гоцеделчевска, Хаджидимовска и Сатовчанска общини от Благоевградска област и с Велинградска община от Пловдивска област. Община Гърмен е разположена на 388 479 дка, от които 281 228 дка са горски фонд и 70 854 дка – обработваема земя. Горският фонд е богат. Преобладават иглолистните гори. Сред него се намира резерватът  “Тъмната гора” с вековните дървета (над 180 г., с височина 50–60 м) ели, смърчове и буки, характерни за Западните Родопи. Климатът е преходносредиземноморски, повлиян от планински във високите части. Средната годишна температура на въздуха е 6–11 С, а средната годишна сума на валежите – 650–1 000 мм. Демографското развитие на общината е стабилно – броят на населението се запазва. Всички селища са благоустроени и свързани с общинския център, с Благоевград и страната с автобусен транспорт. Село Гърмен (1 744 ж.) е административен, стопански и културен център на общината, която включва в себе си още 15 села: Ковачевица - 64 жители; Лещен - 9 жители; Горно дряново - 1 055 жители; Огняново - 1 704 жители; Марчево - 183 жители; Крушево - 270 жители; Ореше - 418 жители; Балдево - 254 жители; Дъбница - 1 735 жители; Долно дряново - 1 174 жители; Дебрен - 2 245 жители; Хвостяне - 694 жители; Осиково - 609 жители; Скребатно - 325 жители; Рибново - 2 601 жители. Разположено е на 7 км североизточно от град Гоце Делчев, на около 550 м надморска височина. Отстои на 210 км югоизточно от София.
  • Икономика
Водещ сектор в икономиката на общината е земеделието. Отглежда се предимно ориенталски тютюн, а в планинските части – и картофи. Животновъдството е дребно, стоково. Промишлеността е слабо развита – край село Балдево се добиват лигнитни въглища, а в Гърмен и някои от по-големите села са разкрити малки шивашки цехове. Източник на приходи в планинската част са дърводобивът и събирането на диворастящи гъби и плодове.
Община Кресна /341 кв. км, 5948 ж./ включва град Кресна и 8 села. Обхваща част от долината на река Струма с Кресненския пролом и части от западните разклонения на Северен Пирин и Североизточните склонове на Малешевска планина. Граничи с общините Симитли, Разлог, Банско, Струмяни и с Р. Македония. Релефът и  е планински, хълмист и долинен. Климатът е преходносредиземноморски, в по-високите части – планински. През територията на общината тече река Струма, която приема тук и притоците си – Влахинска  река, Ощавска и Брезнишка река. В землищата на селата Д. Градешница, Ощава, Стара Кресна, Горна Брезница и Влахи бликат много топли минерални извори. Горският фонд е богат – предимно иглолистни гори в Пирин и широколистни – в Малешевска планина, които заемат около 70% от територията на общината. В южната част на Кресненския пролом/25 км/  се намира резерватът “Тисата”, който съхранява най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна в Европа. В него се срещат и характерните за района субсредиземноморски и средиземноморски растителни видове – космат дъб, грипа, червена хвойна, драка, храстова зайчина и др.; балкански и български ендемити; белоцветен дебелец, тракийска власатка; редкият вид широколистен мразовец и мн. др. Поразително е богатството и на животинския свят в него – насекоми, земноводни, влечуги, бозайници и най-вече птици. През Кресненския пролом минава и така нареченият Аристотелов път за миграция на птиците и тук гнездят над 100 вида. Установените в резервата орел-змияр, бухал, ивичест и леопардов смок, котешка змия, змия червейница и др. са включени в “Червена книга на Р. България”/т. 2. 1985 г./ Град Кресна /4588 ж./ е административен, стопански и културен център на общината. Разположен е в южната част на Кресненския пролом, по двата бряга на река Струма, на 42 км южно от Благоевград и на 23 км северозападно от град Сандански. През него минават международният път Е-79 и железопътната линия София – Кулата – Атина. Североизточно от града като гигантско разгърнато ветрило се издигат пясъчните сипеи “Мело”.
  • Икономика
Икономическото развитие на община Кресна  е благоприятно повлияно от топлия климат, богатия горски фонд, международния път Е-79 и  наличието на мрамор в района. Селското стопанство е специализирано в лозарство, оранжерийно и ранно зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство. Горите заемат около 70% от територията на общината и имат важно значение не само за дърводобива и дървопреработването, но и за развитие на туризма, билкарство и гъбарство, ловен туризъм и не на последно място – за развитието на животновъдството. Промишленото производство е застъпено от две предприятия за обработка на мрамор, едно за добив и обработка на натурални камъни и редица шивашки цехове. Най-голямото предприятие в общината - АД”Енергоремонт-Кресна” вече има клиенти не само в страната, а и в Германия, Сърбия, Черна гора, Македония, Израел и Белгия. Международният път Е-79 е предпоставка за доброто развитие на търговията. Край него са открити множество уютни крайпътни ресторанти и заведения за хранене, магазини и мотели.
Община Петрич /650,13 кв. км; 61825 ж./ се намира в Югозападна България. Обхваща Петричката котловина, по-големите части /в България/  на  планините Огражден и Беласица и югозападните части на Южен Пирин. Част от границите и съвпадат с държавните граници на Република България  с Гърция и Македония, а останалите я делят от общините Сандански и Струмяни. Общината е съставена от 57 населени места – град Петрич и 56 села. По-голямата част от населението – 52,2% живее в града. Най-голямо е село Първомай – 3452 жители, а най-малко – Крънджилица – 28. Някои от селата, като Гюргево и Занога, нямат постоянно население. Климатът е ясно изразен преходносредиземноморски. Характерни са късата и мека зима с малко сняг и сухото и горещо лято. Петрич е най-слънчевият кът на България. Специфично за района е ранното пролетно затопляне – още през втората половина на февруари средната температура на въздуха се задържа над 5° С. Реките в общината образуват цяла мрежа: Лебница, Струмешница с притоците и Струма, Пиринска Бистрица, Мелнишка река. Горският фонд е богат. На територията на общината, в планината Беласица, е природният резерват “Конгура”/1312 ха/ с естествени горски екосистеми от обикновен кестен и бук. Резерватът е богат и на други растителни и животински видове, много от които защитени. От научноприложна гледна точка, с разнообразието и с уникалните си кестенови гори, “Конгура” е между десетте най-ценни резервата в България.
  • Икономика
Икономиката на общината показва устойчива тенденция на растеж. Развитието и е интензивно, независимо от паралелно протичащите процеси на преструктуриране. Равнището на безработицата тук е едно от най-ниските в областта. На територията на община Петрич функционират 21,1% от общия брой на фирмите. По броя им, брутната продукция и приходите им от дейност Петрич се изявява като втори икономически център на областта след Благоевград. Дейността на община Петрич е насочена към по-високо развитие на икономиката и подобряване на жизнения стандарт на населението. Полагат се усилия за създаване на благоприятен бизнес климат, за привличане на външни инвестиции, за осигурявяне и усвояване на средства от Европейските фондове и др. алтернативни приходоизточници.
Община Разлог /440314 кв. м/ е разположена в едноименната котловина в Югозападна България, между планините Пирин, Рила и Родопи. Съставена е от 8 населени места: Разлог и 7 села. Общината обхваща големи части от Националните паркове “Рила” и “Пирин”, чиято дивна природа изобилства от  разнообразни биологични растителни и животински видове. Горският фонд заема е богат на високостеблени иглолистни и широколистни гори и заема 58,5% от територията й. Климатът в общината е умерено континентален със слабо изразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на река Места. Зимата е мека, но продължителна, лятото – сравнително кратко и прохладно. Снежната покривка в зоните за зимен отдих и ски спорт се задържа около 150 дни в годината. Община Разлог е известна с водното си богатство – множество реки,  притоци на река Места, подземни води, карстови и топли минерални извори – в с. Баня, в м. “Катарино” в близост до града, в м.” Ръждавец” – с. Бачево, в с. Елешница. През общината минава второкласен път Симитли – Разлог – Садово, който свързва района от една страна с международен път Е-79, а от друга – осигурява по-кратък път до Гърция през новия ГКПП Илинден – Ексохи. Чрез второкласен път общината се свързва с Велинград, а оттам – с автомагистрала “Тракия”. През територията и минава и теснолинейната ж. п. линия Септември – Добринище.
  • Икономика
Общинската икономика е отраслова структура, обхващаща широк диапазон от икономически дейности. Добре развити са електрониката, дървопреработващата и мебелна промишленост, машиностроенето, строителството, хранително-вкусовата и шивашката промишленост, търговията и услугите. Структурата и динамиката на местната икономика са повлияни благоприятно от инвестиционната активност и привлечените чуждестранни инвестиции най-вече в мебелната и шивашката промишленост. Увеличава се делът на продукцията за външните пазари.
Община Сандански/1002 кв. км; 42475 ж./ е най-голямата в Благоевградска област. Обхваща 54 селища – градовете Сандански и Мелник и 52 села. Разположена  сред величествения Пирин и граничните с Гърция и Македония планини Славянка, Огражден и Малешевска, тя заема голяма част от обширната Санданско-Петричка котловина с жшвописната долина на Средна Струма. През територията и преминават международният път Е-79 и  международната ж п линия София – Кулата – Атина. Общината обхваща части от Национален парк “Пирин”, включен в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Забележителните форми на релефа в обхвата на територията и са безбройни – Железнишката долина с множество глациогенни форми, живописният пролом на река Пиринска Бистрица над село Пирин, заострените върхове Куклите и Зъбът, обширните циркуси Голямо и Малко Спано поле, Главнишки и Мандрище с красивите циркусни езера, известни като “Кристалните очи  на Пирин”, катерачните обекти – връх “Яловарника” и местността “Конска поляна”, внушителната Соколова скала с Казаните на Доленска река, Попинолъшкия и Кашинския водопади и безспорно уникалният природен феномен Мелнишки земни пирамиди  -природна забележителност със защитена територия/. В Санданска община влиза и част от резервата “Алиботуш” /пл. Славянка/, включен заради богатия растителен и животински свят в листата на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Административен, стопански и културен център на общината е град Сандански. Намира се на 63 км югоизточно от Благоевград и на 160 км от София. Разположен е  в югозападните склонове на Пирин планина, по двата бряга на река Санданска Бистрица.
  • Икономика
Община Сандански има изключителни условия за развитие на икономиката. Красивата и съхранена природа, уникалният климат, минералните извори, огромното културно-историческо наследство и изградената инфраструктура са предпоставка за приоритетно развитие на туризма във всичките му разновидности. Реализирането на проекти по програми на ЕС, свързани с екотуризма, дава нови възможности за акценти и общината успешно работи в тази посока. Развитието на туризма стимулира развитието на търговията и услугите, на селското стопанство и леката промишленост. Общината успешно дефинира стратегическите цели и приоритети на стопанското и икономическо развитие, използва собствените ресурси и привлича външни инвестиции, работи по проекти за осигуряване на средства от фондовете на ЕС. Община Сандански е бързо развиваща се община с динамично преструктурираща се в посока ефективност и конкурентноспособност икономика. Икономика, която ще осигури по-добро качество на живот и по-висок стандарт на населението й.
Община Сатовча /323 кв. км; 17576 ж./ обхваща части от долината на р. Места и югоизточната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Граничи с Гърменска и Хаджидимовска община от Благоевградска област и с Велинградска и Доспатска от Пловдивска област. Включва общинския център село Сатовча и още 13 села. На територията на общината преобладават планинският и полупланинският релеф. Климатът е преходносредиземноморски с подчертано планинско влияние във високите части. Горският фонд е богат. Преобладават иглолистните гори от бор, смърч и ела. В североизточната част на общината, в землището на с. Плетена, се намира резерватът “Конски дол”, обявен,за да съхрани вековната смърчово-буково-елхова гора. Резерватът е богат на растителни и животински видове, много от които са включени в Червената книга на България. Обработваемата земя е предимно в малката вътрешнопланинска Сатовчанска котловина и по обезлесените планински ридове. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждане на тютюн, картофи, овце, кози и говеда. Всички села в общината са свързани с второкласни и третокласни пътища с общинския център, а чрез него с град Гоце Делчев, Благоевград и София. Транспортното обслужване се извършва от редовни автобусни линии. През Сатовчанската котловина минава и шосето от Гоце Делчев за Доспат, Смолян и Пловдив. Административен, стопански и културен център на общината е село Сатовча, разположено в едноименната котловина, на около 950 м надморска височина. Намира се на 28 км североизточно от град Гоце Делчев, на шосето Гоце Делчев – Доспат. Сгушено в склоновете на Родопите, заобиколено от естествена брезова гора, благоустроено и озеленено, село Сатовча е уютно през всички сезони на годината. Особено очарование му придават неговите жителите му  - естествени, дружелюбни, гостоприемни планинци, типични родопчани. Те свято пазят паметта за историческото минало и  героите от родния  край. В центъра на селото е издигнат паметник с имената на загинали войници от 9-ти пехотен пловдивски полк за освобождението на Сатовча от османско иго и на загиналите от селото във войните 1913 -1918 г., на читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на опълченците от с. Долен в Руско-турската освободителна война. В Сатовча са съсредоточени институциите, обслужващи административностопански и икономически населението в общината, малки фирми и цехове за търговско и битово обслужване. Сатовча е център на Държавно лесничейство “Дикчан”, което осъществява мероприятия по стопанисването на горите и дивеча и опазване на природната среда. Културна дейност в селото и общината развива Народно читалище “Св. св. Кирил и Методий”.
  • Икономика
Икономиката на община Сатовча е слабо развита. Поминъкът на населението е съсредоточен в селското стопанство. Основно се отглеждат тютюн и картофи. Общината е най-големият производител на тютюн в Благоевградска област. Голяма част от населението се препитава от личните стопанства, в които се  отглеждат зеленчук, фуражни култури и домашни животни. Второ място по важност в икономическото развитие на общината заемат дърводобива и дървопреработването, обусловени от богатия горски фонд /70% от общата площ на общината/. Освен добив на дървесина горското стопанство развива и ловен туризъм, който привлича много туристи – български и чуждестранни. Доход за населението осигурява и събирането на диворастящи гъби, билки и горски плодове, които се  изкупуват и преработват от няколко фирми. В община Сатовча се развива среден и предимно малък бизнес. В селата има открити малки обувни, текстилни и дърводелски цехове, магазини и заведения. Суровите условия и трудния поминък в последните години принуждават част от жителите на общината да емигрират или да търсят сезонна работа в съседна Гърция. Община Сатовча има ресурси да преодолее трудностите в икономическото си развитие. Богатото историческо минало, природните дадености, неповторимото очарование на Културно-историческия резерват “Долен”, съхранените традиции, фолклор и етнографияграфия са сериозна предпоставка за развитие и на туризма във всичките му разновидности – курортен, ловен, еко- и селски туризъм. Наложително е усилията в тази посока да се превърнат в един от приоритетите на населението й.
Община Симитли /529 кв. км; 15531 ж./ е разположена в Симитлийската котловина по средното течение на река Струма, в склоновете на 4 планини – Рила, Пирин, Влахина и Малешевска. В състава и влизат административният център – град Симитли и 17 села. Граничи с Благоевградска, Разложка и  Кресненска община и с Македония. Релефът на общината е разнообразен, нопреобладава полупланинският и планинският. В границите и влизат източните склонове на планините Влахина и Малешевска и части от Национален парк “Рила” и Национален парк “Пирин” с неповторими природни ландшафти. През територията и преминава живописната река Струма, проправила си път между планините и образувала два от най-красивите проломи – Орановския и Кресненския. Разломната структура на релефа е обособила появата на десетки минерални извори, които с лечебните си свойства са истинско богатство и предпоставка за превръщането на  общината в развиващ се балнеоложки център. Климатът е преходно-средиземноморски – в по-ниските части и планински – в по-високите. Това обуславя богат и разнообразен растителен и животински свят. Общинският център –  град Симитли /7466 ж./ е разположен на кръстопът. Оттук минават стратегически важните за страната ни и Европейския съюз пътища към Р. Гърция и Р. Македония. Географското разположение и добре развитата инфраструктура дават възможност за трансгранично икономическо и културно  сътрудничество и за развитието на туризма.
  • Икономика
Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина - основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури - тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.
Община Струмяни /366 кв. км; 6564 ж./ обхваща части от поречието на Средна Струма, западните склонове на Пирин и   източните склонове на Малешевска планина. В състава и влизат 21 населени места. От тях единствено с. Илинденци е разположено в пазвите на Пирин. Граничи с общините Кресна, Сандански, Банско, Петрич и с  община Берово /Р. Македония/. Релефът на сравнително малката и територия е много разнообразен, преобладаващо планински, който се характеризира с живописни скали с над 30 пещери. През територията на общината текат реките Струма, Лебница, Цапаревска, Седелска, Шашка и Злинска. Горският фонд е богат. В обхвата на общината са част от Национален парк “Пирин” и резерватът “Соколата” в Малешевската планина, в който се опазва вековна /250 г./ първична висикостеблена гора от благун и характерната за района на Малешевска планина флора и фауна. Климатът е преходносредиземноморски, във високите части на планините – планински. Природно-географските условия в общината са благоприятни за отглеждане на топлолюбиви култури, като тютюн, овощия, лозя и всички видове ранни и средноранни зеленчуци, характерни за нашата страна. Меката зима позволява отглеждането на смокиня, нар, бадем, маслини и др.
  • Икономика
Административен, стопански и културен център на общината е село Струмяни. Разположено е в северната част на Санданската котловина, на левия бряг на р. Струма. Намира се на 12 км северозападно от град Сандански, край международния път Е-79. Проектираната автомагистрала “Струма”, част от Еврокоридор №4, също минава през общината. Село Струмяни  има гара на международната железопътна линия Видин – София – Кулата – Солун – Атина. Международният път Е-79 благоприятства развитието на търговията и услугите и др. сектори на икономиката. На територията на общината са открити четири бензиностанции, две газстанции, два хотелски комплекса – “Карелия” и “Тесалоники”, голям брой ресторанти и заведения за хранене, шивашки цехове. Принос за икономическото развитие имат и полезните изкопаеми. Край с. Палат е открито най-голямото находище на флуорит на Балканите. Сериозни са и залежите на мрамор в землището на с. Илинденци. Добивът и  преработката му се осъществяват от няколко големи и по-малки фирми – “Илинденци мрамор” ЕАД, “Булар” АД, “Черкезов” ООД, “Крисмар” ООД и др. В общината има и  значителни запаси от варовик и гранит. Двете планини с богат растителен и животински свят, с живописни скали, с високопланински езера и пасища предлагат изобилие от възможности и са сериозна предпоставка за развитие на туризма и курортното дело. Интерес за чуждестранните инвеститори могат да представляват дейности, свързани със земеделието, с добива на флуорит и мрамор, шивашката дейност, туризмът и мн. др. С цел привличане на инвестиции Общинското ръководство е готово да окаже всякаква подкрепа на заинтересованите лица.
Община Хаджидимово е разположена в Югозападна България, на територията на област Благоевград. На запад общината граничи с община Сандански, на север – с Гоце Делчев и Гърмен, на изток – със Сатовча и на юг общинската граница съвпада с държавната граница на България с Гърция. Територията на общината обхваща най-южната част на източните склонове на Пирин планина, част от планината Славянка, малка част от югозападните склонове на Дъбрашкия рид на Западните Родопи, и част от Гоцеделчевската котловина и долината на р. Места. Разполага със добър природен потенциал и висок биоклиматичен потенциал. Община Хаджидимово заема площ от 327,8 km2. Населението й наброява 10 551 души (2003 г.). Включва 15 населени места – 1 град (Хаджидимово) и 14 села. Центърът на общината – град Хаджидимово, отстои на 115 km от областния център – град Благоевград, на 212 km от столицата – град София, на 161 km от гр. Пазарджик (през Якоруда и Юндола), на 199 km от Пловдив и на 17 km от държавната граница с Република Гърция (ГКПП Илинден).
  • Икономика
Териториалното разпределение на икономическите дейности е изключително неравномерно. Основните икономически дейности са съсредоточени на територията на гр. Хаджидимово, с. Копривлен, с. Абланица и много малка част в селата Теплен и Беслен. По данни на официалната статистика в производствено-икономическия комплекс на община Хаджидимово най-голямо значение има индустрията (преработваща промишленост и строителство). В индустриалния сектор функционират 26 % от фирмите, реализират се 84 % от произвежданата продукция и 69 % от нетните приходи от продажби и се осигурява 89 % от заетостта в общината. Основният поминък на селското населението от община Хаджидимово е свързан с тютюнопроизводството. Тютюнопроизводителите в общината са 2200 (пазарни стопанства). Тютюнът е култура, която осигурява най-много доходи на населението в общината и целия регион. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството.
Община Якоруда /340 кв. км; 10771 ж./ е разположена в най-североизточната част на Благоевградска област. Обхваща южните разклонения на Източна Рила, части от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи и долината на река Места. В състава и влизат град Якоруда и 7 села – Аврамово, Бел камен, Бунцево, Конарско, Смолево, Черна Места и Юруково със землищата им.  Граничи с общините Белица, Самоков и Велинград. Релефът в землището и е преобладаващо планински и полупланински; климатът е преходноконтинентален, с подчертано планинско влияние, във високите части – планински. Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни гори и пасища. Множество реки – Места, Бела Места, Черна Места, Дрещенец, Чесна, Джебре, Якорушица, Грамадина, Гниле,и Лазарец; високопланински езера и топли минерални извори формират водното богатство на общината. В Якорудско землище се намира най-голямата събирателна деривация – “Грънчар”, на водно-силовата каскада “Белмекен – Сестримо”. Чрез 61 водохващания деривацията събира 85,5 млн. куб. метра вода годишно за язовир “Белмекен”. В обхвата на територията на Якорудска община влизат част от Национален парк “Рила” с дивните гори и високопланински езера и поляни, с пленителната гледка към Родопите и Пирин; курортната местност “Трещеник”; Водопадът на  р. Чесна /природна забележителност/ и защитената местност “Белаците”, обявена за опазване на вековни белборови дървета. Основният транспорт в общината е автомобилният. Редовни автобусни линии свързват Якоруда с всички селища в общината и района, с Благоевград, София,  Велинград, Пазарджик и Пловдив. Якоруда и селата Аврамово, Смолево, Черна Места и Юруково са гари на живописната, изпълнена с безброй серпентини и тунели, теснолинейна ж п линия Септември – Добринище. Село Аврамово е най-високата гара /1267 м надм. вис./ на Балканите. Административен, стопански и културен център на общината е град Якоруда /6300 ж./. Разположен е в южните склонове на Рила /890 м надморска височина/, по двата бряга на река Места, която тук служи за граница  между Рила и Родопите и в подножието на родопския масив Бунтишка. Отстои на 79 км източно от Благоевград, на 28 км северно от Разлог и на 40 км от Велинград. На около 2 км югозападно от Якоруда са минералните извори /41°С; 25 л/сек./.
  • Икономика
Община Якоруда има ясно определени приоритети и работи целенасочено в тази посока - създава благоприятни условия за развитие и насърчаване на малкия и средния бизнес, за привличане на по-големи външни инвеститори, работи по проекти за осигуряване на средства от Европейските фондове. Един от основните големи инвеститори в общината “Карекс 2003” прави сериозни инвестиции в красивите местности “Трещеник” и “Нехтеница” – за изграждане на ски зона, за построяване на нов хотелски комплекс със СПА център и вилно селище.