Благоевградска област заема Югозападната част на България и е нейна „врата”, отворена към Балканите, Европа и света. Общата й площ е 6 449 км2, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Република Гърция, на запад граничи с Република Македония, на изток с Пазарджишка и Смолянска области, а на север с Кюстендилска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места.

• Релефът на областта се характеризира с изключително разнообразие – от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински, среднопланински и предпланински релеф.
• В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението, териториите на областта попадат в три климатични области: преходноконтинентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска област. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места.
• Преобладаваща част от територията на областта е заета от канелените горски почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко разпространени са и кафявите горски почви, които са заети от горски масиви и алувиалните и делувиални почви край реките, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища.
• Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и мн. др., от карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила.
• Горският фонд в областта заема 346739 ха (58% от територията и). Делът му е предопределен от преобладаващия планински характер на релефа. Богатството му се формира от иглолистни (предимно от бял и черен бор) и широколистни гори (бук, дъб, топола, кестен и др.) и пасища.
• Поземленият ресурс в областта е ограничен. Обработваемата земя заема едва 13,2% от общата и площ, което е само 2% от обработваемата земя на България.
• Основните зърнени култури отглеждани в областта са царевица, пшеница, ечемик и овес. Предпоставките за отглеждането им са свързани с дългия вегетационен период, непретенциозността към почвените условия и приспособимостта към по-високи планински райони. Площите заети със зеленчуци в област Благоевград възлизат на 8 146 ха, което представлява 33% от площите със зеленчуци в Югозападния район и 19,3% от зеленчуковите площи в страната.
• Развитието на животновъдството в област Благоевград се благоприятства от климатичните и природни ресурси. Високият относителен дял на постоянно затревените площи на територията на областта създава отлични условия за развитие на пасищно животновъдство.
• Горското стопанство на територията на област Благоевград е сравнително добре развито. В териториално-структурно отношение горите и териториите с горски фонд в Югозападния район на планиране са обединени в три Регионални управления на горите с обща горска площ 1 050 483 ха. Горският фонд в област Благоевград обхваща 394 648 ха, което възлиза на 37,6% от общия горски фонд на Югозападния планов район. Залесената площ формира 83,8%, а незалесената – едва 3,9% от горския фонд на областта.

Област Кърджали е богата на природни изкопаеми и е с изградени традиции в сферата на преработващата и добивната промишленост.

• Важно място в икономическото развитие на област Кърджали заема преработващата промишленост. В този отрасъл са направени най-много разходи за дълготрайни материални активи. Фирмите от отрасъла са специализирани в преработката на нерудни и рудни изкопаеми и производство на олово, цинк, калай и техните сплави, пластмасови изделия, продукти от бентонит, перлит и зеолит, както и изделия след металообработка.
• Значимите за региона подотрасли на преработващата промишленост са текстилната и шивашката промишленост, където е и значителна част от чуждестранните преки инвестиции – Гърция, Турция, Германия и Холандия.
• Фирмите от сектора за производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия са ориентирани предимно в хлебопроизводство, сладкарство, млекопреработване, месопреработване и преработка на тютюн.
• Дърводобивът е много добре развит. Дървеният материал се изнася за вътрешността на страната и в чужбина, като дървесината не се преработва дълбочинно в региона.

Област Смолян се намира в Южна България и е разположена в централната част на Родопите на територия от 3 192.9 кв. км или 2,9% от територията на страната.

• На територията на Смолянска област има 10 общини – Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе, с 242 населени места, 8 от които са градове.
• В област Смолян, както и в другите области от България, а и в повечето страни-членки на ЕС, малките и средни предприятия са със структурно значение за икономиката и са основен двигател за икономически растеж.
• Относителният дял на сектор „Селско, горско и рибно стопанство” е 10.4%, на сектор „Строителство” – 10.0%, „Добивна промишленост” – 6.8% и „Транспорт, складиране и пощи” – 6.7% от произведената продукция в областта.

Област Хасково е разположена в централната част на Южна България и се простира на 5543 кв.км. или 5% от територията на Република България.

• Благоприятен фактор за региона е наличието на граница с две държави – Гърция и Турция.
• Област Хасково има огромен потенциал по отношение развитието на лозаро-винарския бранш. Областта е известна от край време с отличното си грозде и висококачественото вино, което се произвежда от него. Следи от винопроизводство има още от времето на траките, в т.н „шарапани” – винарски камъни край с. Минерални бани.
• Освен винопроизводството хранително-вкусовата промишленост на територията на областта е представена от хлебопроизводство и сладкарство, месопреработвателна промишленост, млекопреработвателна и консервна промишленост.
• Област Хасково и в частност община Хасково е един от основните центрове на българското машиностроене за хранително-вкусова промишленост.
• Селското стопанство е един от водещите отрасли за област Хасково, който създава заетост на голяма част от населението в региона. В областта съществуват изключително благоприятни почвено-климатични условия за развитие на растениевъдството. Умерено-средиземноморският климат, в съчетание с обилните водни ресурси в региона са важни предпоставки за отглеждането на голямо разнообразие от селскостопански култури.
• Животновъдството в Хасковска област е изключително концентрирано в частния сектор и се характеризира с висок относителен дял на дребните стопанства. В равнинните райони на областта се отглеждат говеда, свине и птици, а в полупланинските райони – овце и кози. Перспективите пред животновъдсвото в региона са свързани с уедряване на стопанствата за животни, за да се увеличи продуктивността и да се използва оптимално финансирането по международни програми.