Въздушната циркулация, нивата на запрашеност, температурата, относителната влажност и концентрацията на газове във въздуха трябва да бъдат в такива стойности, че да не вредят на животните. Нивата на вентилация, както и условията в помещенията трябва да бъдат такива, че да бъде осигурен чист въздух за птиците и постелята да бъде поддържана суха и ронлива. Качествата на въздуха, включително нивата на запрашеност и концентрацията на въглероден диоксид, въглероден оксид и амоняк, трябва да бъдат контролирани и поддържани в такива нива, че да не вредят на здравето на животните. В частност, нивата на амоняк не трябва да надвишават 20 ppm.

Трябва редовно да се водят записи на максималните и минималните температури. Трябва да се избягват резките температурни колебания. Птиците трябва да бъдат предпазени от резки застудявания. Системите за вентилация трябва да функционират по такъв начин, че да не предизвикват резки температурни промени.
При доставянето на пиленцата, те трябва да бъдат поставени на специално място и да бъдат наблюдавани. Малките пиленца са особено податливи на екстремни промени в температурата. След 4 – 5 седмична възраст птиците са по толерантни към температурните колебания, но трябва да бъдат взети мерки да се избегне охлаждането, което би довело до скупчването и задушаването на птиците.
Птиците, които са хранени ограничено са силно възприемчиви към ниски, както и към високи температури. Ако се предвижда понижение на температурата е необходимо да се увеличи количеството на фуража или да се предвидят отоплителни уреди.

Източник: Инструкция за отглеждане на бройлери и добри фермерски практики съгласно изискванията на директива 2007/43/ео на съвета от 28 юни 2007 година за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо